За нова фаза на демократична консолидация, която може да бъде постигната чрез укрепване на гражданското общество у нас, апелира президентът Росен Плевнелиев в Благоевград пред студенти от Американския университет в България. В лекция на тема „За по-добро бъдеще: кой трябва да поеме инициативата?“ държавният глава заяви, че все още в България трябва да се работи за укрепването на върховенството на закона, на независимите и обективни медии, на пазарната икономика и публичните институции.
„24-годишният преход към демокрация и пазарна икономика показа, че простото установяване на демократична партийна система, институции и законодателство не е достатъчно за установяването на дългосрочна демократична стабилност. Единствено инвестициите в дългосрочните стълбове на демокрацията могат наистина да възвърнат развитието на демокрациите в региона“, каза Росен Плевнелиев пред близо 400 студенти и преподаватели в Американския университет.
Според президента, днешната институционална криза в България се дължи на структурни проблеми на демократичната система, които обществото ни не е преодоляло напълно за 24 години преход. Такива са правителствените зависимости от олигархични структури, които активно влияят върху политическия дневен ред чрез медийна концентрация и задкулисно правене на политика, чрез липса на прозрачност по отношение на големи правителствени проекти, неефективна и недостатъчно независима съдебна система. „В началото смятахме, че това е национален проблем, но това е регионален феномен за Централна и Източна Европа. В нашите млади демокрации в целия регион има тенденция на отстъпление и загуба на крайъгълни постижения на демокрацията, веднъж оставени без подкрепа“, посочи президентът Росен Плевнелиев.
През 2013 г. гражданското общество се завърна на сцената с вълна от спонтанни протести и с искане за промяна, хората поставиха проблема за това как работи нашата икономика и демокрацията ни, подчерта държавният глава в лекцията си. „Отбелязваме безпрецедентни протести, политическа конфронтация и исторически ниски нива на доверието в институциите и политиците в България, но и по целия свят. Днес гражданското общество има различен дневен ред. Въпросът е готови ли са политиците за промяна“, каза Росен Плевнелиев. Според него, днес е налице „най-силното ниво на политическа конфронтация от началото на прехода с тенденцията към нейното задълбочаване“, а страната ни е в състояние на повсеместна политическа криза, с високо ниво на реваншизъм, дефицит на диалог и на конструктивен подход.
Президентът отново изтъкна проблемите, ясно посочени от българските граждани – ниски доходи, безработица, корупция, проблеми с върховенството на закона, ниско качество на здравеопазването, зависими медии, млади хора, които напускат страната. Хората не се интересуват толкова от рейтинга на политиците, а именно от посочените проблеми, решаването на които не е толкова трудно, каза държавният глава. „Например, решението на проблема с ниските доходи са реформите за конкурентоспособност и по-добра бизнес среда за повече инвестиции. Решението на проблема с безработицата е подкрепа за малките и средните предприятия. Решението за корупцията е електронното правителство, а за здравеопазването – реформа и въвеждане на електронно здравеопазване“, подчерта Росен Плевнелиев.
„За всички вече е ясно, че членството в Европейския съюз не води автоматично до просперитет, до върховенство на закона и до демокрация – за тях трябва да работим“, категоричен бе още президентът. Държавният глава коментира, че след 45 години комунизъм страната ни днес има институции „с европейска форма и фасада, но тяхното съдържание и резултати не отговарят на очакванията на хората“. „Затова смятам, че активната позиция на гражданското общество е много позитивен знак, че хората ги е грижа, че хората действат и се променят“, каза още държавният глава.
В лекцията си президентът Росен Плевнелиев определи като забележителна историческата трансформация през изминалите повече от 20 години на страните от региона на Югоизточна Европа, където след колапса на комунизма днес има само добри съседи и приятели. Според него, евроатлантическото партньорство също е ключов фактор за предпазване на страните от Централна и Източна Европа от заплахата за отстъпление от демокрацията. Инструментите за това отново са активното гражданско общество, институционалното изграждане, както и активният икономически и политически ангажимент на евроатлантическите партньори.
„Един от уроците, които научихме, беше, че можем да променим играта, само ако работим заедно, като регион. Стратегията ни трябва да се основава върху премахване на всички неразбирателства и виртуални граници, които ни разделят. На тяхно място трябва да поставим нови пътища, които ни свързват и ни помагат да правим бизнес; нов стил на партньорство, базиран на взаимно доверие, и креативност, основана върху нашето разнообразие“, каза още президентът.
„Бъдещето е ярко, посоката е ясна, но кой трябва да поеме инициативата? Отговорът е: всички ние! Това е, което научихме от миналото, но и от близката ни история. Вече не вярваме на супергерои и на популисти, по-добре е да се доверим на силни демократични институции и активно гражданско общество, което да бъде пазач на нашите правила и нашите ценности. И това наистина зависи от всеки от нас“, обърна се Росен Плевнелиев към студентите на Американския университет в България.
По отношение на продължаващото гражданско недоволство президентът коментира, че политиците не трябва да се страхуват от протестите, а да се вслушват в исканията на хората. „Политиците във всяка една държава трябва да бъдат щастливи, когато младите имат мнение, за което са готови да се борят“, каза държавният глава в отговор на въпрос на студентите в залата на Американския университет. По думите на Росен Плевнелиев, досега исканията на младите хора обикновено са били пренебрегвани. „Да обърнем гръб на проблемите обаче е 100% рецепта за неуспех! Няма друг начин хората да реализират идеите си без работещи институции, затова отново призовавам гласът на гражданите да бъде чут и заедно да накараме институциите да заработят“, каза още президентът Росен Плевнелиев.