На Фолкъните с любов

Името ми е Ели Огорелкова и съм майка на две момчета, които от първи клас тренират Таекwоn-до в клуб ” Фолкън”- Благоевград. Големият- Антон сега е 8 кл. , а малкият – Димитър е 5 кл. И двамата учат в Математическа гимназия ” Сергей Корольов ”, както и голяма част от децата и юношите, които всички, без изключение, са и шампиони.

Едва ли има вече някой, който да не знае кои са Фолкъните, но ако има и е пропуснал нещо все пак , ще разкажа, макар че ми е трудно да бъда кратка, когато говоря за тях. Много здраво съм свързана с клуба, не само защото децата ми тренират там, но и повечето им приятели са от Фолкън, защото уважавам и се възхищавам на отговорността и упоритостта на техните треньори , както и на създателя и собственик на клуба- Марио Богданов. Голямата част от обществеността знае и е чувала многократно имената на Вергилий Ситнилски, Тодор Козладеров, Добромир Беровски- бивши и настоящи шампиони и треньори. Голяма подкрепа имат и от техните съпруги- Албена Малчева, която безброй пъти издига националния ни флаг до най- високо в Европа и света, Антоанета Богданова и Стиляна Козладерова .

От няколко години с моят съпруг нямаме пропуск у нас и в чужбина като част от агитката на Фолкън и няма как да опиша чувството, когато гледам как малките и по- големи фолкъни обират медалите и оставят объркани и безнадеждни безброй състезатели от страни като Гърция, Сърбия, Босна, Австрия, Великобритания, Словения, Германия и др. Често си спомням как на едно международно съзтезание мъжете от холандския отбор гледаха с искрено възхищение нашите български състезатели и им ръкопляскаха възторжено.

Клуб ”Фолкън” навсякаде в чужбина представя България, а когато Ние сме домакини, Марио Богданов и треньорите правят толкова перфектна подготовка и силно спарингово шоу, че на чужденците не им се тръгва от Благоевград, независимо от факта че сме ги хем” били”, хем сме им взели и медалите.

Но нещата не се изчерпват само дотук. Фолкъните са толкова задружни, че са заедно навсякде по всяко време . Зимата ходят с треньорите на ски, а лятото на морски лагер, ваканциите са всеки ден на разходки по Бачиново, зоопарка, ходят на кино, ритат футбол, винаги можете да ги видите заедно пред залата . Очите на децата светват от обич, с каквато и наричат треньорите бате Верго, бате Добри и бате Тошко, кака Бенджи, кака Сиса и Любчето – Любомир Пискулийски . Децата винаги са с тях, а аз съм спокойна, защото виждам как голяма част от младежите на тяхна възраст са по барчета, с цигара в ръка . Всички от нашите поколения знаят какво значи да спортуваш- здрави, стегнати тела, дисциплина, отговорност – които са на изчезване при българската младеж в национален мащаб.

Ако трябва да пожелая нещо на благоевградчани, то е да са здрави, а здравето идва със спорта, да проявяват повече настоятелност, за да бъдат и децата им постоянни в начинанията си като пораснат. Защото сме се убедили, че навиците се градят от малки, а спорта ни учи на най- добрите от тях . В Благоевград за щастие има много добри клубове за спорт, така че дадените такси за здраве чрез спорт ”днес ”, няма да са пари дадени ” утре” за цигари, алкохол и наркотици. Такова е и мотото на почти всяко състезание.

У дома имам вече 62 медала , от които близо 40 са златни , гордея се с успехите на децата и тези на всички от нашия клуб, виждам как те са щастливи, имат прекрасно детство и незабравими мигове с приятелите им от ”Фолкън”. А кой родител не е щастлив и спокоен, когато децата му са такива !

А залите гърмят, когато ”Фолкън” запеят и всички други притихват :

Фолкън- това сме ние………. а кои сте вие……… решаваме ние !

или: И преди , и сега- Фолкън пак са на върха !

или:

Има, има истина една- тя е само- Фолкън на върха !