Хиляди жалби на измамени от фирми за бързи кредити са постъпили при омбудсмана Мая Манолова. Фирмите измамници са включвали неравноправни клаузи в договорите. Ето защо омбудсманът инициира среща между институциите днес, съобщава БНТ.
Въпреки че за проблемите с бързите кредити се говори от години, все още много хора се подвеждат от примамливите на пръв поглед предложения.
За последните 3 години броят на жалбите при омбудсмана за злоупотреби на “бързи кредитори” е над 3 700. Междувременно данни на БНБ за първото тримесечие на годината показват, че отпуснатите кредити от такива фирми са на стойност 2 милиарда 522 милиона лева. От тях забавените кредити са на стойност 200 милиона лева.
А какви са уловките на “бързите кредитори”? Екипът на омбудсмана е открил редица неустойки, които категорично определя като лоши практики. Най-масова е неустойката за неосигуряване на поръчители или на банкова гаранция. Фирмите залагат трудноизпълними клаузи, като например в рамките на 3 дни да намерят поръчител, който да получава заплата до 7 пъти над минималната. Според Мая Манолова фактът, че срокът започва да тече след отпускането на заема означава, че фирмата изобщо не очаква да бъде намерен поръчител, а по-скоро да бъде платена неустойка.
Така се появява и примамливата такса “Гарант”, срещу която фирмата намира поръчител на клиента. Други такси-уловки са свързани с извънсъдебното събиране на просрочен кредит. Те се начисляват за обажданията, съобщенията и писмата, които се изпращат при просрочване. Има такса, която покрива разходите в случай, че кредиторите си търсят вземанията в дома или на работното място на потребителите.
Което според омбудсманът нарушава Конституцията. Едно от причините е, че фирмите за бързи кредити залагат незаконни клаузи в договорите с клиентите си.
И така те се натоварват с допълнителни лихви, неустойки, обезщетения, които в крайна сметка много сериозно оскъпяват кредитите далеч над разумните нива.
Един от триковете, според омбудсмана, е въвеждането на “допълнителни услуги” към погасителните вноски, които целят просто да увеличат заема, а не реално да помогнат на клиентите. От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране не са съгласни.
Според омбудсмана няма реален контрол от държавата, защото Комисията за защита на потребителите нито има достатъчно правомощия, нито ресурси. От началото на 2018 година до края на март тази година регулаторът е направил 550 инспекции на “бързи кредитори”, като 447 от тях са по жалби на потребители. Това обаче не дава резултат.
Затова омбудсманът предлага съдът да се задължи да следи за неравноправни клаузи в заповедното производство. А не разрешения да се раздават автоматично. Предлага и лицензионен режим. Но до тогава препоръчва – четете си договорите внимателно.
А ако не сте прочели добре, Комисията за защита на потребителите съветва да подадете сигнал, вместо плащате.
