115 години безсмъртие за Илинденско-Преображенското въстание

115 години безсмъртие Благоевград помни героите от Илинден 1903. Много улици носят имена на герои и героини. Паметниците и те са много. Делото и саможертвата няма да бъдат забравени!

Всяко място в Благоевград ни напомня за тях .

Специално за читателите на blagoevgrad.eu екипът ни обходи повечето места, напомнящи за Илинденско-Преображенското въстание.

Аргир Наков Манасиев е български революционер, учител и общественик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, гевгелийски околийски войвода, председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на Вътрешната македонска революционна
По време на Илинденско-Преображенскотовъстание заедно с Димитър Занешев и Петър Юруков е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“. На 18 юли 1903 година Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. Обединените им чети се сражават на 24 август при Клисура, като в сражението загива Христо Митренцев от Гевгели, а Димитър Г. Динев е ранен. Загиват още Тошо Иванов Гачев от Враца, Митко Савово и Панде Маркудов от Мачуково, Петър Яраджиев от Баялци, Милан Балджиев от Гевгели и един четник от Кукушко и е ранен Тодор иванов от Сирминин. На 25 септември заедно с Кукушката чета се сражават при Башбунар в Паяк

Илия Дилберов или Дилбер Илия. Участник в национално-освободителното движение, войвода на ВМРО, заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев са главните действащи лица в аферата мис Стоун. Пленяването на американската протестантска мисионерка мис Стон е единственият случай в историята на Съединените щати, когато правителството съдейства, за да се осигури и предаде исканият откуп за отвличане!!!

После Илия Дилберов става войвода на чета и се сражава в Кукушко и Горноджумайско срещу турците. Доброволец е в Първата и Втора Балкански войни. Участва и в Първата световна война/1915-1918/, като се включва в опълченски отряд към 11 дивизия. В 1919 година се заселва в Горна Джумая, където умира през 1962г. Оставя спомени за революционната дейност в Кукушко.

През 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век дядо Илия Дилберов или Дилбер/красив/ Илия е повеждал на площада в Горна Джумая тежкото Русалийско хоро с брадвичка в ръка. Това хоро сега е гвоздеят в програмата на ансамбъл “Пирин”. Един от основателите е на Македоно-одринското опълченско дружество през 1934 година. През 1955 година той е в комисията, която оценява паметника на Гоце Делчев на площад “Македония” с автор скулптора Крум Дерменджиев.

Паметникът на незнайния македонски четник е монумент в чест на загиналите четници на ВМОРО и ВМРО в Благоевград. Построен в 1933 година като монументален паметник, след 1944 година той е разрушен и възстановен по-късно като паметна плоча.

В Горна Джумая през февруари 1933 година се организира Великият македонски събор на българската бежанска общност от Македония. През август 1933 година по повод честването на 30-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание паметникът е тържествено открит. На събитието присъства и българският генерален консул в Париж Леон Ламуш.

Паметникът представлява статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, а на него с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. Намирал се е на площад „Македония“ в центъра на Горна Джумая, в близост до мястото, където през 1955 година е поставен паметника на Гоце Делчев. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е забранено от новите власти да се правят чествания и манифестации покрай паметника, а след след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е разрушен.

След демократичните промени в България на Втория велик македонски събор през 1991 година се появява идея за възстановяване на паметника, но до днес съществува само паметна плоча за незнайния македонски четник.

Иван Христов Караджов, с псевдоними Веригин, Вълков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.

Паметникът е дело на скулптора Крум Дерменджиев и е открит на 02.08.1955г, след обявяването на национален конкурс от Министерство на културата. Височината на паметника заедно с постамента е 8 метра. Скулптурата е излята от бронз, а пиедесталът е от гранит. До днес остава един от символите на Благоевград. През 1955 година, преди да се открие паметника на Гоце Делчев на площада в града, комисията поканва Дилбер Илия и се съобразява с неговото мнение: “Да, това е Гоце”, отронил само тези думи дядо Дилбер Илия.

Мемориалът “Делчев род” се намира в двора на църквата “Въведение Богородично” в Благоевград. Мемориалът на Делчевият род е костница на рода на революционерът Гоце Делчев

Христо (Ичко) Димов Бойчев е български революционер, горноджумайски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Участник в Илинденското възтание 1903 година

Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

От 2 до 4 януари 1903 година в кабинета по физика в гимназията се провеждат заседанията на Солунския конгрес на ВМОРО, на който се взима решение за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.

В Солунската гимназия като учител е бил:
Георги (Гьорче) Петров Николов е български революционер и един от водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като ученици за Гоце Делчев,Даме Груев,Борис Сарафов,Тодор Александров,Владимир Куситасев, като лекар е бил доктор Христо Татарчев.