Фокус: Д-р Генов, защо според Вас районът около Тросковският манастир може да бъде разглеждан като сакрално място за древните траки?
Д-р Антон Генов: Винаги за древните основно и първоначално и е било древния код, тоест наличието на някакъв природен елемент или ресурс. Дали това ще е минерален извор или ще са някакви скали, които са впечатляващи и импозантни, или пък имат впечатляваща гледка. За древните всичко това е било от много голямо значение и това, което откриваме във въпросния район около Коматинските скали свидетелства, че природния код е бил унаследяван и припознаван като сакрална територия от дълбока древност, още от праисторически времена.В последствие този ресурс, този природен код е бил унаследяван в по-късни времена и затова много често, не винаги, но в голяма част от случаите имаме припокриване на тези сакрални територии от едни християнски черковища, манастири или друг тип средища. В случая територията около Тросковския манастир, манастир св. Пантелеймон и районът около Коматински скали може би се явява едно такова средище, една такава сакрална територия, като доказателство за това нещо може да бъде видяна в една скална група, близо до самите Коматински скали от която самите скали са много видими и също така има уникална гледка към върховете на Пирин. Ние успяхме с помощта на местни хора и сътрудници от общината, заедно с мои колеги от катедра „Културология“ и центъра за древни европейски и източно средиземноморски култури успяхме да локализираме именно такъв тип средища, такъв тип светилища, които доста често са наричани тракийски. Истината обаче е, че най-ранната датировка на този тип светилища е още от халколита, тоест от праисторически времена. В случая с локализираното до Коматинските скали не може да бъдем конкретни каква е неговата стратиграфия, поради факт, че не са извършвани археологически разкопки на мястото, но има свидетелства за ранното му използване, има редица разсейки керамика, която не може категорично да бъде датирана за момента, тъй като трябва да бъдат направени съответните проучвания. Също така по скалите има изсечени така наречените жертвеници, панички, някои от които са с доста голям размер басейни, като за тяхната употреба може да бъде говорено много. От въпросния масив се открива много впечатляваща гледка към скалния масив. Също така с мястото твърде вероятно е да има свързани много легенди и ритуали, които за момента все още не сме успели да проучим и локализираме, но може би това е нещо, което ще ни остане като задача при един по следващ етап на нашите проучвания, които могат да разкрият една по-значителна част от характера на практиките, които са били извършвани на мястото в древността.
Фокус: Според някои изследователи манастира има много обвързаност с траките и дори може да се каже, че храмът е възникнал на база на тракийско светилище. Вие съгласен ли сте с това твърдение?
Д-р Антон Генов: За момента не може да твърдим това нещо с категоричност, но пак ви казвам в района около Коматинските скали са локализирани такъв тип светилища, които много често са срещани в науката с термина „тракийско светилище“. Двете места се намират в непосредствена близост едно до друго, така че може да се мисли в посока на такъв тип приемственост, тъй като не е нещо необичайно припокриването на такъв тип средища. За да може да бъдем по-категорични в тази посока, то трябва проучванията да напреднат и да се локализират конкретните артефакти.
Фокус: А може ли да обясните на нашите слушатели и читатели, защо всъщност голяма част от днешните храмове възникват именно върху останките от по-древни култови постройки?
Д-р Антон Генов: Причините за това нещо могат да бъдат разделени на две. Като първа причина може да бъде посочено наличието на природния фактор, на първоначалния природен ресурс, който най-ясно и обозримо може да бъде дадено като пример при свещените извори, които най-често са били свещени извори и на база някаква импирия, древните са откривали техните лечебни свойства, като в последствие тяхната лечебна сила е била обоснована с даденост от някакво божество, с някаква сакрална сила. В последствие с промяната на религиите хората са продължавали да ходят там и това е бил начина на християнската църква да легализира тези култове. Тоест доста по-лесно е било тези места да бъдат християнизирани, отколкото да бъде изтръгнат култа, както и се е случило. Примери за подобно нещо имаме много не само в България, но и от територията на цяла Европа могат да бъдат приведени подобни примери. Другия вариант е противоположното нещо, тоест на езическото място, за да бъде изкоренен култа, е то да бъде свързано с името на даден християнски светец. За подобни факти имам сведения в редица документи, като някои от тях са в средновековни такива. Един от тях е беседата на презвитер Кузма срещу богомилите, в която той казва: „Каква радост да видим кръстове по високите места, на които по-рано езичниците пренасяха в жертва своите синове и дъщери“, цитирам по памет. Тоест ето ни един документ, който ни показва как езическите светилища са били целенасочено християнизирани, тоест имаме припокриване на важните сакрални центрове, които в последствие запазват отново важната си роля, но под един християнски образ.
Фокус: На кръглата маса посветена на 170-тата годишнина на Тросковския манастир „Свети Архангел Михаил” вие ще говорите както за района около манастира, така и за процеса на унаследяване. Може ли да ни загатнете какво всъщност представлява той?
Д-р Антон Генов: Докладът ми пак ще бъде в тази насока, за която Ви говорех, а именно като най-интересна част в този регион за мен се оформя скалистия масив на Коматинските скали. Вероятно разработката ми ще бъде свързана с него и с конкретните топоси около него, визуални връзки, препратки, които за древните са били за голямо значение – връзката с други планини, визуални връзки с върхове и други значими части от хоризонта. Много често, както вече казах, този тип светилища са били свързани с природните дадености, с ресурсите, и в не малка степен те са били знакови маркери за определяне на природните цикли, на календара. Пак Ви казвам на този етап информацията не е особено достатъчна, предстоят проучвания, които се надявам да бъдат факт когато времето се оправи с моите колеги от катедрите „История“ и „Културология“, които с удоволствие вземат участие в работата на терен. Също така радваме се на сътрудничеството на нашите колеги от местния музей в Благоевград. Наистина се надявам, че при едни следващи проучвания ще бъдем по-категорични.
Фокус: Според Вас какъв е потенциалът на Община Симитли за развитието на туризма и има ли какво да видят туристите?
Д-р Антон Генов: Това на което станах свидетел при предишните наши експедиции е едно изключително положително отношение на Общината, но не само на институционално ниво. Самите хора в Симитли са силно заинтересовани това нещо да се развие, тоест да стане притегателен обект. До колкото съм запознат и до колкото си спомням именно това е и приоритет на общината. Смятам, че там работят и има изключително дейни хора, които имат за задача всички тези природни и културни дадености да станат обществено одостояние и да бъдат поднесени в подходящия контекст, за да привлекат интереса на туристите.
Д-р Антон Генов, преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски” и изследовател на тракийските сакрални места в югозападните български земи в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ по Радио „Фокус“ – Пирин.
