Това лято се очаква скок с около 30 % на летовниците по родното черноморие.
Хотелиерите са учудени от многото предварителни резервации, но не всички могат да отговорят адекватно на търсенето.
Един от сериозните проблеми си остава липсата на кадри, лошото обслужване, инфраструктурата, които от години не могат да бъдат решени.
На всички е ясно, че обучените туристически кадри се местят в чужбина, било то в Турция, Гърция, било то в друга страна.
Квалифициран персонал липсва все повече, като една от основните причини е ниското заплащане по родното черноморие.
Работниците пък не са съгласни да бачкат за мизерни заплати. Проблемът се тръби от години в медиите и всички се въртят в един омагьосан кръг, като си прехвърлят топката един на друг.
За никого не е тайна, че повечето келнери и бармани работят за 300-400 лева по морските курорти. За администраторите на рецепция заплатите стигат максимум до 600-700 лв. “Как искат да си намерят хора, които хем да са образовани и възпитани, хем да изглеждат добре и да говорят по 3-4 езика?! Да си зарежат семействата и да хукнат цяло лято на морето да гонят Михаля за 300 лева. С тези пари в Слънчев бряг дори не можеш да се изхраниш, пък ако ще – само банички да ядеш”, гневят се работници и обясняват защо кадрите бягат в чужбина. Собствениците на хотели обаче не са съгласни и поддържат своята си версия.
“Това, че заплатите са малки, е чиста лъжа. Плащаме добри пари в сравнение със средната работна заплата за страната. Ето, готвачите например, вземат двойно повече от средното.
Но проблемът е другаде – в това, че няма разбиране и помощ от държавата. Сега новият образователен министър Меглена Кунева реши, че на простия туризъм не му трябват висши кадри и затова съкрати бройките във вузовете. А този туризъм дава 14% от брутния вътрешен продукт на държавата. Факт е, че нашите кадри бягат в Западна Европа, защото ги привличат с по-големи заплати. Но ние не можем да стигнем този стандарт и да им плащаме месечно по хиляди евра. Трябва ни помощ от държавата. Няма стратегия и план за образованието. Ето, в цяла Европа има т. нар. практика, а при нас, ако я има – тя е фиктивна. Всяка година излизат ученици от средните училища, а никой не се интересува къде и как стажуват”, коментира Веселин Налбантов от Съюза на собствениците в Слънчев бряг.
Проблемът с липсата на кадри е поставян много пъти открито и директно, но за решението му винаги се говори завоалирано. Истината е, че сред хотелиерите от години се върти една апокрифна идея, които самите те не смеят да споделят на глас. Браншът, или по-голямата част от него, смята, че средношколците от туристическите специалности трябва да бъдат задължени да практикуват през летните ваканции в морските курорти. Затова те обвиняват държавата, че не им помага. В нейно лице хотелиери и ресторантьори виждат регулатор, който може да вмени на завършващите да трупат стаж – безплатно или срещу символично заплащане. Така, от една страна, ще се реши проблемът с дефицита на кадри, а от друга страна, кадрите – искат или не, ще се обучат.
В цялата тази схема не е ясно дали учениците и родителите им ще са съгласни.
Програмите, по които работят бюрата по труда и по които работодателите могат да си наемат хора, никак не се харесват на заетите в туристическия бранш. Хотелиерите недоволстват, че хората, които им изпращат, имат квалификация само на хартия. “Тези програми, които уж са за облекчаване на бизнеса, са абсолютно кухи. Изпращат ни хора, които не стават дори за чистачки. Не може да съберат хора от гетото и да ги пращат при нас да обслужват туристи, а те да не знаят къде се намират. Въртят се едни големи пари, които уж се дават за обучение на кадри, а накрая излиза, че такива кадри просто няма”, гневи се хотелиерът Налбантов.
Колегите му от Слънчев бряг хвърлят и друго обвинение към държавата, че не привлича бесарабските българи, които биха могли да работят в туризма у нас. “Бесарабските българи в Молдова и Украйна са над 2 млн. души. Те са петимни да дойдат в България, но няма кой да им подаде ръка. А това са свестни, читави и образовани хора”, твърдят хотелиери.
Стопани на плажовете: Евтин шезлонг, ако се намали таксата ни
Добавят утежняващи задължения към договорите ни, с които ни заробват, недоволстват концесионери
Концесионери на плажове се бунтуват вече трета година срещу Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Те твърдят, че всеки сезон са на ръба на фалита заради заробващите концесионни договори. Стопаните на ивиците недоволстват, че през последните няколко години държавата едностранно променя правилата на концесиите с допълнителни анекси, които те нямат право да откажат.
“Няколко пъти вече в договорите се добавят утежняващи задължения, които водят до намаляване на доходите и увеличаване на разходите на фирмите концесионери. Първата промяна бе свързана с увеличаване на свободната зона на ивиците от 20% на 50%. Впоследствие бе наложено ДДС върху концесионните плащания. После нови изисквания за спасители, медицинско обслужване и други. Тези допълнителни разходи не са били изисквани от концесионерите, когато са кандидатствали за плажовете, и съответно никой не ги е предвидил в разчетите си, а след това им ги вменяват. Ако откажат, губят концесиите”, обясниха от Асоциацията на концесионерите.
Стопаните на ивиците твърдят, че приходите от търговските обекти върху пясъка са единственият гарантиран източник, който покрива огромните разходи за поддръжка и почистване на ивиците и концесионните такси. Те многократно са настоявали сумите за концесии да бъдат намалени, но по въпроса дори е нямало отговор.
В същото време хотелиерите недоволстват от солените такси за чадър и шезлонг на пясъка, които според тях отблъскват и чужди, и наши туристи. Те сочат за пример съседна Гърция, където летовниците могат да ползват екстрите само срещу дребна консумация на някое от барчетата. По почина на южната ни съседка, преди година хотелиерите в Слънчев бряг поискаха сянката и шезлонгът да станат безплатни. Те лансираха авангардната идея държавата да се откаже от концесионните такси за плажовете за един сезон, за да могат стопаните на ивиците да предлагат на летовниците безплатни чадъри и шезлонги.
Предложението бе изпратено до премиера Бойко Борисов и до Министерството на туризма, но удари на камък. Сега идеята отново стои на дневен ред. “Ако държавата се съгласи да направи компромис и поне свали наполовина концесионните такси, то това ще има огромен рекламен ефект върху туристическия ни пазар. Тази година наистина чакаме много туристи, а целта е да им хареса и да ги накараме догодина да дойдат отново”, коментираха хотелиери.
Готвачи и управители със заплата и през зимата
Плащане на минимални заплати и през зимата е една от мерките, която практикуват хотелиери, за да задържат най-ценните си кадри. Тя обаче се практикува за управители на хотели или шеф-готвачи. Някои хотелиери смятат, че трябва да се намали изискването за стаж с право на обезщетение, за да могат сезонно наети да се регистрират през неактивните месеци и да ползват обезщетения. Част от бизнеса предприема превантивни мерки и още в края на зимата събира персонал за лятото, като преди активния сезон провежда обучения на наетите.
Всичко това е крайно недостатъчно, тъй като предложенията навън са изключително примамливи за младите хора. Докато у нас администратор средно започва с 500-600 лв., то в европейски курорти заплащането е минимум два пъти повече, а на круизни кораби може да надвиши предложенията на родния бизнес и четири до шест пъти.
Ако все още не сте направили резервация за летуването си, не е най-сигурно, че ще Ви излезне изгодно в родните курорти, също така не е сигурно дали няма да бъдете разочаровани от обслужване, плащане на чадър, пясък и други, като менте алкохол и застаряла храна.
