Вчера успешно бе реализирана идеята на едно младо момче да види залеза от връх Мусала, въпреки инвалидната количка, с която му се налага да се придвижва. Влади е обездвижен след инцидент преди 15 години, но не спира да живее активно и да дава пример за силата на човешкия дух. Планинска Спасителна Служба с радост се включи, за да помогне логистично и технически.
Публикуваме разказа на Ники, който е главна движеща сила:
Точно в 8:00 бяхме строени пред долна станция на кабинка, където ни чакаше екипа на Бороспорт. След малка организация, за която по-късно щяхме да разберем, че е била недостатъчна в 8:15 пътувахме нагоре. В продължение на няколко минути се редуваха слънце, мъгла и облаци, за да може в 8:45 да пристигнем на горна станция, където да се любуваме на страхотно време и неописуеми гледки към Боровец, Искър и Мусала.
Там бяхме посрещнати от Пепи Терзийски, който за отрицателно време успя да вкара ред в нашите редици и да поемем нагоре към целта. За мое щастие аз бях разпределен в служебната машина на ПСС и се повозих до заслон Ледено езеро, за разлика от останалите 16 човека от групата, които също се возиха, но хванати за едно въже вързано за нея. Някъде около 10:40, след няколко затъвания на машината и безупречно управление от страна на Константин (Коце), пристигнахме максималната височина, до която успяхме да се качим с машината, а именно 200 метра под заслон Ледено езеро. Последва бързо разтоварване, последни инструкции от Пепи Терзийски и голямото приключение във физически смисъл. За около един час успяхме да направим първите осигуровки и да придвижим Влади до заслона. В 13:00 след 10 минутна почивка и проверка на състоянието на Влади, поехме нагоре. Тук имаше няколко основни фигури. Захари Недялков, който беше главния двигател на акиа-та, даващ страшно ценни съвети, раздаващ се физически до последно и готов да пожертва всичко в името на каузата. Милен Братанов, който отговаряше за сигурността на всички ни, Ангел Григорчев и Иван Димитров – отговарящи за стабилността на носилката и положението на Влади в нея, както и още около 10 спомагателни двигатели в лицето на ПСС отговарящи за цялостното логистично придвижване. След серия от доста страшни повдигания на носилката над оголени камъни, почти 90 градусов наклон в края на трасето и редувания на въжета в 15:00 се озовахме на върха. Прекарахме 15 емоционални минути, през които нямаше човек, на когото да не виждаме усмивка на лицето през сълзи от щастие в очите.
В 15:20 поехме обратния път. За наше щастие успяхме за един час да бъдем отново при заслона. Последва финално проверяване на състоянието на Влади, след което най-приятната част за повечето от участниците. Имахме удоволствието да покараме ски по пресен, неотъпкан сняг в продължение на няколко стотин метра, от където отново се натоварихме на машината на ПСС.
За наша голяма изненада домакините ни от Бороспорт бяха оставили няколко кабини за нас и дежурни на лифта, така че успяхме да си спестим едно дълго прибиране. Вярно щеше да е много красиво, но и на прага на нашите сили.
В 18:00 успяхме да слезем на долна станция на лифта, където бяхме посрещнати от екипа на Бороспорт и спортния директор. Обща снимка с всички и един незабравим ден от историята на нашия живот.
