На 6 юли се отбелязва Световният ден на целувката – датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г.
Празникът бързо печели популярност и започва да се отбелязва в различните краища на света, включително с нови рекорди по масово и най-продължително целуване. От 1981 г. Световната здравна Организация също се занимава със сериозни изследвания за природата на целувката.
Според специалистите в целия си осъзнат живот човек се целува около 14 дни, а световният рекорд по продължително целуване без прекъсване е 30 часа.
Доказано е, че докосването с устни е всъщност прикрива доста сложни химически реакции. Продължителната страстна целувка увеличава пулса над 100 и повече удара в минута.
Тя повишава нивото на хормоните в кръвта на човека дотолкова, че може да удължи живота му с една минута. По време на страстната целувка се губят около 6,4 калории (за една минута).
Продължителната целувка дори нормализира киселинността в устата – т.е. целувка след ядене намалява риска от кариес. Целувката успокоява нервната система и предотвратява стреса. Хората, които обичат да се целуват, като правило са оптимисти и постигат значими лични и професионални успехи. Естествено има и негативи – чрез целувката се предават херпес, хепатит А и В и други заразни болести, както и стотиците различни бактерии, но при 95% от тях не са опасни за здравето.
Различни са целувките в разните краища на света. И до днес няма обяснение защо хората са започнали да се целуват. Твърди се, че в началото това е било знак на доверие. Няма сведения в Древен Египет да е била използвана целувката като форма на общуване, римляните пък се целували един друг по очите в знак на приветствие (обратно на руския обичай очите да се целуват при раздяла.) В средновековна Италия мъж, целунал публично девойка, е бил длъжен да се ожени за нея.
В Неапол пък целуването на улицата в присъствието на висше духовно лице можело да коства свободата и дори живота на виновника. Ескимосите (в условията на арктически студ) вместо целувка си търкат носовете, приветствайки се един друг. В Югоизточна Индия и в Лапландия е прието притискане на носа към бузата, едновременно с дълбока въздишка. А в Япония целуването пред свидетел се смята за крайно неприлично. Африканците изразяват своята почит към вожда, като целуват земята, по която е вървял.