С ритуал по поднасяне на цветя пред бюст – паметника на големия български революционер на площад „Георги Измирлиев” в Благоевград отбелязаха 161 годишнина от рождението на Георги Измирлиев-Македончето.
На събитието присъстваха кмета на Община Благоевград Атанас Камбитов, председателят на Общинския съвет в Благоевград Даниела Савеклиева, представители на културни институции, ученици и граждани.
Георги Димитров Измирлиев – Македончето е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая, днешен Благоевград. Баща му Димитър е търговец на дребно, а за майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от с. Берово в Малешевско.
Учи в Сяр. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност — участва в мероприятия на българското благодетелно братство „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873, юнкер в 59-и Люблянския пехотен полк.В края на 1875 г. заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.
Георги Измирлиев преминава р. Дунав на 13 януари 1876 и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в гр. Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава на военно дело.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 в Копривщица. Група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април 1876 и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
