Над 2 000 потомци от симитлийското село Железница се събраха на родова среща. Традицията повелява в края на август, на всеки 5 години, потомци на родове от селото да организират незабравими дни, в които да се видят, да седнат на по чашка и сладка раздумка, да се повеселят подобаващо. Почетен гост на срещата бе и дългогодишният учител от Горна Железница, 92-годишният Симеон Поповски.
Тази събота и неделя село Железница, община Симитли стана по-голямо и по-оживено от обикновено. Някога селото е било многолюдно, над 1 000 души са живели в Горна Железница, днес познато като вилна зона с петдесетина къщи. Местните се разпръсват през 1956-1957 година, когато започва одържавяването на земите и създаването на ТКЗС-тата. Стотици семейства се насочват към Северна България да търсят поминък.
Железница оживя още от петък късен следобед. Петък и събота е време за гости при близки и роднини. В неделния ден още от 11.00 часа започна същинската част на земляческата среща. „Осигурили сме музика, веселят ни „Щуро маке”, Детския фолклорен ансамбъл „Пиринче” от Благоевград и самодейния състав от Железница, Софийско”, разказа кметът на селото Христо Стоянов. В парка край новата черква в селото, отново се събраха потомците на родовете от Железница. Дойдоха от Варна, Шумен, Мадара. За организацията голям принос има и главният секретар на община Мадара, родом от симитлийското село Железница, който разполага с координати на почти всички преселници в Северна България. На родовата среща освен топли спомени за следващите 5 години, се виждат за пръв път и много братовчеди, които си разменят адреси, телефони, за да може кръвната връзка помежду им да остане във времето.
Пъстри кръшни хора се извиха на поляните край село Железница, а сладките раздумки ще топлят сърцата на потомците до след пет години.
