Следи от сблъсък между две неолитни култури засякоха учените край Дамяница. Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала „Струма“, археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там, предава БНТ. Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.
Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.
Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска – част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея. Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света – винчанската.
Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център. В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности, примерно сирене. Просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък. Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина – въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.
Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури – на винчанската – на пришълците, дошли от Север – и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.
Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.
В менюто на тези първи хора влизал лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Първите са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, който те са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.
На място са намерени фигурки и идолчета – произведения на изкуството на тези древни хора.
Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна. Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит – добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса. Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.
На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.
