Сдружение „Хора и традиции“ предприема мерки за регистрация на брежанския кестен като защитен български вкус и продукт. По покана на Момчил Неков, евродепутат на БСП от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и Слоу Фуд България, представители на сдружението взеха участие в заключителната конференция „Година на географските означения в България“, посветена на първата година на кампанията „Да защитим българския вкус“.
На конференцията бяха представени резултатите от съвместните инициативи по идентифициране на потенциалните български кандидати за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, както и доклад за икономическите и социални ползи от схемите на Европейския съюз за качество на селскостопанските продукти и храни. „Българският вкус и българските продукти трябва да бъдат защитени. Това e много добър стимул за производителите в обезлюдени и по-крайни региони на България”, заяви Момчил Неков. По думите му това e много добър стимул за производителите в обезлюдени и по-крайни региони на България, защото това е инструмент на малкия и средния производител.
“Чрез географското означение ние можем да развием и биоразнообразието в България, да развием биоинститутите, които да произвеждат и да разширяват обема от български сортове, които са пригодени за нашите почвено-климатични условия”, обясни той. Неков подчерта, че ще се разшири и пазарът с биопродукти, които са забравени, със забравения вкус на българските продукти. „В случая с България ние излизаме от стандартизацията, която беше обособена от глобализирания свят и връщаме стария вкус на българските продукти“, коментира евродепутатът. Момчил Неков допълни, че икономическите ползи от развитието на такива продукти са огромни и земеделските производители са много по-мотивирани.
Поканата за участие в конференцията на сдружение „Xора и традиции“ беше предшествана от среща, която се проведе на 3 май в село Брежани. „Имаме реални шансове да защитим брежанския кестен и върнем славата на нашия край”, Процесът е дълъг, труден, но ние не се плашим от трудностите, защото всичко е в наши ръце. Имаме подкрепата на община Симитли и лично на кмета Апостол Апостолов, имаме куража на хората от село Брежани, а сега – и подкрепата на евродепутата Момчил Неков”, сподели Румяна Панова, председател на сдружението.
Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта – горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани “Кайсерован врат Тракия”, филе “Елена”, “Панагюрска луканка” и роле “Трапезица”. Очаква се към тях да бъде добавена и “Говежда пастърма” – процедурата в Брюксел е към своя край. “Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообразието”, обобщи д-р Янка Казакова от Катедрата по икономика на природните ресурси в УНСС.
