На пазара е „Прераждането на душата. Православен отговор“, което е най-новата книга на християнския апологет Илия Т. Маринов. Вярата в прераждането на душата спада към най-широко разпространените представи на човечеството за живот след смъртта. Такава вяра се споделя от много религии, най-вече източни, но също така и доста популярните съвременни окултни учения. Според скорошни изследвания около 25% от западните хора споделят някакъв вид вяра в прераждането на душата. Няма основания да считаме, че европейска България е подмината от тези глобални тенденции. У нас вярата в реинкарнацията се споделя от бялото братство, теософи, антропософи, розенкройцери и още цяла плеяда от езотерични учения. Също така от началото на 90-те години на XX в у нас намират благодатна почва голям брой централноазиатски учения като будизъм, хиндуизъм, редица псевдохиндуистки секти и множество други варианти на източен пантеизъм. Отделно внимание следва да се обърне на религията – ню ейдж, чиито последователи също споделят вяра в реинкарнацията. В „благовествуването“ на прераждането са ангажирани също учението Йога, различни школи на източната медицина и набиращото все по-голяма популярност неоезичество. Орфическото неоезичество и теософията изживяват своя апогей в България в кръга на Людмила Живкова (1942-1981) и Александър Фол (1933-2006) през 70-те и 80-те години на XX в и оставят своите несъмнени следи в духовността на българина.
Православният отговор на този нов ракурс на духовността остава вял и почти незабележим и не са случайни забележките на някои анализатори, че вярата в прераждането представлява предизвикателство за християнското богословие. Сред българите, християни или не, като че ли липсва осмислено познаване на учението за прераждането на душата като религиозно-философски смисъл, изводи и предпоставки. Очаквано или не сред хората не рядко липсва и добре осмислена представа за православното учение относно съдбата на човека. Предложената книга, която има за цел да даде отговор и оценка на учението за прераждането на душата от православна гледна точка, се опитва да запълни някои празноти и в двете посоки.
Разбира се за някой, който е решил да следва хиндуисткото или будисткото учение, тази вяра би била напълно естествена и дори необходима, за да се нарече човекът истински хиндуист или будист. До колко обаче тя подобава на човек, който определя себе си като християнин? До колко Православието е съвместимо с учението за прераждането? Какъв е погледът на православната Църква върху това учение и противоречи ли то на православното християнство?
На тези въпроси се опитва да отговори новата книга на Илия Маринов озаглавена „Прераждането на душата. Православен отговор“. В около 180 страници е разгледана историята на учението за реинкарнацията, нейният духовен смисъл, изводите, които следват от това учение и предпоставките, които го допускат. Отделено е специално място за съпоставка на учението за прераждането с християнското учение за съдбата на човека. За нуждите на такава съпоставка е изложено накратко и православнохристиянското учение за възкресението на мъртвите в последния ден.
На читателя, който е избрал да следва пътя на Христос, книгата ще разкрие една допълнителна перспектива върху християнството в съпоставката му с учението за прераждането на душата. За такива читатели, които вече са възприели вярата в прераждането книгата ще разкрие в една задоволителна пълнота защо християните отказват да приемат това учение. Ако някой иска да обедини християнството с учението за прераждането не е излишно да се запознае с мнението на самите християни по този въпрос. Книгата не изразява някакво специфично мнение на автора по темата, а представлява опит за систематизиране на православния отговор върху учението за прераждането на душата, такъв какъвто е бил изказван през цялата история на Църквата от Свещеното Писание и различни, надлежно цитирани християнски мислители.
Оказва се, че православната Църква е вземала отношение към реинкарнацията още от най-дълбока древност. Християнското богословие се сблъсква с учението за прераждането на душата в два ключови за своето развитие момента. Първият момент е в началото на християнската Църква, когато са се развивали различни гностически и други философски учения повлияни най-вече от платонизма, които наследили от древността и вяра в метемпсихозата. При развитието си Църквата се сблъсква с тези учения и не рядко полемизира с тях. Полемизирала е при това доста успешно, ако съдим по факта, че вярата в прераждането практически изчезва от религиозния дневен ред на европейците за не малък период от време.
Вторият момент, при който православната Църква се среща с древното учение е в края на XIX век, когато то се завръща чрез теософията и будизма. Това е един период на отстъпление от християнството, където вярата в прераждането на душата идва да замени християнското виждане за задгробния живот на душата, при това идва „покръстена“ и с един нов християнски морал, различен от този в езическата древност.
Увлекателно написана на достъпен език „Прераждането на душата“ на Илия Маринов предлага на длан православния поглед върху учението за реинкарнацията, най-вече в неговата съвременна, окултна форма, която се разпространява в днешна България. Богословски издържана, книгата провокира размисли за задгробния живот на човека.
