Тази събота и неделя симитлийското село Железница е пет пъти по-голямо, по-оживено от обикновено. В края на август, на всеки пет години, традицията повелява потомци на родове от село Железница да се съберат на родова среща. Някога селото е било многолюдно, над 1 000 души са живели в Горна Железница, днес познато като вилна зона с петдесетина къщи. Местните се разпръсват през 1956-1957 година, когато започва одържавяването на земите и създаването на ТКЗС-тата. Стотици семейства се насочват към Северна България да търсят поминък. Намират място за свой нов дом в Шумен, Мадара, Преслав… Други се заселват в полите на Витоша. И създават свой квартал, днес със статут на село – Железница, Софийско.
На 4-ти август 1974 година за първи път изселниците от Железница се събират на родова среща. Празненствата тогава са правени в местността „Меаните” под дебела дъбова сянка на Попадиин рид, край Стара Железница. Тогава, през 1974-та година се заричат, че ще се събират на всеки пет години, за да споделят радостите и тревогите си. През 1989 година хубавата традиция е прекъсната. Родовите срещи са възстановени чак през 2004 година, когато властта в община Симитли взема екипът „Апостолов”.
Тази неделя в парка, край новата черква в селото ще бъдат пак всички потомци на родовете от Железница заедно. За организацията много помага главният секретар на община Мадара, родом от симитлийското село Железница и има координати на почти всички преселници в Северна България.
Железница оживя още от петък късен следобед. Петък и събота е време за гости при близки роднини. А в неделя, от 11.00 часа е общата родова среща. „Осигурили сме музика, ще ни пеят „Щуро маке”, Детския фолклорен ансамбъл „Пиринче” и самодейния състав от Железница, софийско”, казва кметът на селото Христо Стоянов.