Министърът на околната среда и водите Борислав Сандов обяви за защитени пет вековни дървета в областите Хасково, Кърджали и Пазарджик.
Две от дърветата се намират в двора на църквата на димитровградското село Горски извор. Първото дърво е полски ясен (Fraxinus angustifolia) на възраст 200 години и височина 23 метра. Обиколката на ствола му е 4,28 метра. Второто дърво в с. Горски извор е от същия вид полски ясен, на 170 години, с височина 21 метра и обиколка на ствола 3,44 метра. Двата полски ясена в димитровградското село са предложени за защитени вековни дървета от Симеон Ангелов, председател на Асоциацията на парковете в България.
Третото вековно дърво се намира в землището на с. Комунига, община Черноочене, област Кърджали. То е на 230 години и е от вида обикновен бук (Fagus sylvatica). Височината му е около 18 метра, а обиколката на ствола 4,32 метра. Предложението за обявяването му за защитено вековно дърво е от старши лесничея от териториално поделение на Държавно ловно стопанство „Женда“ Ангел Табаков.
Две от защитените вековни дървета се намират в област Пазарджик. Едното дърво е от вида хибриден чинар (Platanus hybrida), на приблизителна възраст 70 години, с височина 25 м, обиколка на ствола 4,10 м, намира се пред сградата на Драматично-кукления театър „К. Величков“ в Пазарджик. Второто защитено дърво в областта е от вида космат дъб (Quercus pubescens), на приблизителна възраст 150 години, с височина 18 м, обиколка на ствола 4,70 м, намира се в местност „Манастирска кория“ в землището на село Паталеница, община Пазарджик.
С обявяването на дървета за защитени се забранява изкореняването, отсичането, кастренето, чупенето на клони, нараняването на стъблата и всякакви други действия, които биха довели до унищожаване, увреждане или влошаване на физиологичното състояние на дърветата.
Опазването на вековни или забележителни дървета чрез навременната им защита е един от приоритетите на МОСВ. Голяма част от тези дървета със забележителни форми и размери са устояли на времето и природните стихии и са се съхранили благодарение на ангажираността и общественото съзнание на местните общности.
