Пътят Асеновград- Смолян в района на Бачковския манастир е затворен, заради огромно свлачище, което се е активирало тази нощ. Това съобщи пред БНР министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя посочи, че свлачището е огромно по размери, като се е активирал цял скат на планината. „Вземаме всички необходими мерки за разчистване на свлачището и неговото укрепване. Днес по обяд на мястото ще бъдат изпратени геолози, които ще направят нужните проучвания, за да се изготви проект, с който да се кандидатства за цялостно укрепване на ската, защото проблемът е наистина сериозен“, заяви министър Павлова. Тя бе категорична, че за Цветница миряните ще могат да посетят Бачковската света обител.
Министър Лиляна Павлова заяви, че преовлажняването на почвите и повишаването на нивото на подпочвените води след обилните валежи от дъжд и снеготопенето са основна причина за активизирането на свлачищата в последния месец. Такъв е и проблемът с появилите се пукнатини по Лот 1 на АМ „Струма“ преди Дупница.“Повишаване на нивото на подземните води е довело до напукване на асфалта. Вземат се нужните мерки и всички щети ще бъдат отстранени за сметка на строителя, защото магистралата е в гаранция“, категорична бе министър Павлова. Тя добави, че строителят за своя сметка изготвя проект за допълнително отводняване и укрепване на проблемния участък, който ще е готов до края на пролетта.
Заради свлачище остава блокирано и движението в едното платно по АМ „Люлин“ в участъка между 8 и 9 км в посока София. Там също има много свлечена маса, като се изготвя план за почистване и укрепване. Заради високи подпочвени води има пропадане и на участък от пътя Банско- Гоце Делчев. „Буквално всеки ден имаме свличане на земни маси или пропадане на пътища, особено в планинските райони“, заяви министър Павлова.
Лиляна Павлова заяви, че с началото на строителния сезон ще започне приоритетен ремонт на най-спешните участъци от републиканската пътна мрежа. „Паралелно с най- компрометираните участъци по автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“ ще вземем мерки и за участъците, засегнати от свлачища“, категорична бе тя. Министърът отбеляза, че в най-старите отсечките на АМ „Тракия“- между Пазарджик и Пловдив, както и по АМ „Хемус“ – от София до Ябланица и между Шумен и Варна, последно основни ремонти са извършвани през 1986г. „Кръпките не решават проблемите, защото всяка година се отварят нови дупки. Предприемаме цялостно ремонтиране на пътната основа, както и цялостно преасфалтиране на трите платна, за да бъдат приведени в състояние, каквото е изкисването за магистрала и да се върне максималната скорост от 140 км. в час, обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството.
По отношение на бъдещото строителство на Лот 3 на АМ „Струма“ министър Лиляна Павлова коментира, че предстои специалистите да кажат, кой е най-добрият вариант – дали да има 15 –километров тунел или да се проектират няколко по-малки с виадукти. „Ние предприехме проектиране и на друго трасе, за да изберем в края на годината най-оптималния вариант, както за изграждане, така и за експлоатация и безопасност. Количествено-стойностни сметки ще покажат кой ще е най-евтиният вариант, но по предварителни разчети доста по-евтино ще е ако максимално следваме съществуващото трасе с тунели и виадукти“, обясни министър Павлова. Тя посочи, че през 2008г. е имало 8 варианта на трасе през Кресненското дефиле, като дългият тунел е избран като най-екологичен вариант. Геоложките и сеизмоложките доклади обаче имат притеснения относно проекта, който предвижда дълъг тунел и за това се разработва и ново трасе.
Министър Павлова изрази оптимизъм по отношение изграждането на Северната скоростна тангента. „След като размразихме проекта, блокиран от над 340 дела за отчуждаване на земите, сега искаме максимално бързо да строим, за да се възползваме максимално от европейското финансиране, което е до края на годината“, обясни Павлова и добави, че са издадени строителни разрешения за нови два участъка. „Амбицията ни е до края на месец май да имаме разрешение за дейности по цялото трасе, което ще даде по-сериозен фронт за работа“, отбеляза министърът. Целта е до края на годината да се построи по-голяма част от трасето с европейски пари, а догодина да се довърши с националното финансиране.