Аз си представям един по-добър свят, изпълнен с добротата на хората и красотата на природата.
В днешно време всички са обзети от материалния свят и славата.
В забързаното ежедневие повечето хора сякаш забравят за какво живеят.
Нима най-важно е да имаш ценното – вещи, когато нямаш безценното – истинското щастие. Не случайно хората са казали “Щастие с пари не се купува”.
Все по-често в града ми се случва да погледна към планината и да не мога да я видя – дали от смога, който е надвиснал над главите ни или пък от появата на нова сграда, която се извисява точно пред нея. А има и хора, които дори не вдигат главите си, да се огледат наоколо. Замислени и обхванати от ежедневния стрес те живеят в “оковите” на града.
Компаниите са готови на всичко, за да постигнат печалбата си, дори с цената на това да изхвърлят отпадъците си и да замърсяват, по-някой път дори фатално, природата.
Ядем, наблъскани с химикали, плодове и зеленчуци, захранвани с антибиотици пилета, и оцветени напитки и си мислим, че да живеем “здравословно” е да взимаме всевъзможни хранителни добавки.
Преди половин век, когато все още е имало истинска храна, по-малко излят бетон в града и извън него, по-малко технологии, когато е нямало мобилни и социални мрежи и хората са изразявали своите емоции не с “емотикони”, когато зимата е имало сняг, а хората вместо да сърфират в Интернет са го правили на плажа, тогава си мисля, че са живели по-щастливо и в по-голям синхрон с природата и самите себе си!
Та така си представям (или по-скоро мечтая за) света след няколко години – с по-добри хора, които ценят природата и не я съсипват на каквато и да е било цена, с истинския вкус на домата, а не на тази пластмаса с перфектна визия, с прекрасната гледка към планината, с приятелите ми навън, а не в мрежата и с пречистения разум на хората, защото до голяма степен точно ние сме тези, които помрачаваме нашето собствено щастие!
Автор: Станимира К.