Десет нови български игрални филма излязоха през 2011 г. – прецедент за последните две десетилетия; готови са или са пред завършване поне още толкова
Десет нови български игрални филма излязоха в кината у нас през 2011 г. Това не се е случвало от две десетилетия насам, коментира кинокритикът проф. Александър Янакиев.
Този успех е заложен преди две-три, а в някои случаи и преди повече години, когато е поставено началото на проектите.
Готови са или са пред завършване поне още толкова заглавия и ще има какво да се показва в кината и догодина?
През тази година нашите филми са посетени от повече от 660 хил. зрители, докато предишната бяха около 400 хил.
За двайсетина месеца от излизането на екран на “Мисия Лондон” на Димитър Митовски – който разби на пух и прах митовете, че съвременният зрител не иска да гледа нови български филми, за ново българско кино са продадени повече от един милион билета.
Това е колосален успех, коментира Янакиев.
По думите му големият сбор през тази година се дължи основно на три дебюта – LOVE.NET на Илиян Джевелеков – 206 520 зрители, “Операция “Шменти-капели” на Иван Митов и Владислав Карамфилов – Влади Въргала – 162 398 зрители към момента и “Тилт” на Виктор Чучков-син – 142 515 зрители.
Произведенията не си приличат и използват различни похвати, за да привлекат публиката, или по-точно – публиките, защото имат и специфични почитатели, които не е задължително да харесват целия пакет.
Това означава, че гражданите, които активно се интересуват от новото българско кино, не са 100-150 хиляди, а доста повече.
През последните години в нашето кино се извършват важни промени. Най-видимата част от айсберга е навлизането на ново поколение режисьори – без комплекси, с добри умения да разказват истории и в повечето случаи със сериозен опит в рекламата, клиповете и документалното кино.
“Мисия Лондон” миналата година разби на пух и прах грижливо повтаряните двайсетина години митове, че съвременният зрител не иска да гледа нови български филми, че няма достатъчно киносалони, че основните разпространителски компании целенасочено не допускат родното кино до екран.
Огромният зрителски успех на произведението даде мощен тласък и на други творби с качества да привлекат своята публика, коментира проф. Янакиев.
LOVE.NET залага на съвремието, модерните технологии в кадър и вечните човешки отношения, “Тилт” успешно омесва българските Ромео и Жулиета с историческите събития от началото на прехода, а “Операция “Шменти капели” избягва любовната история.
Виждаме, че няма утвърдена формула и доминираща линия в развитието на киното ни.
Този факт, от една страна, го прави по-трудно разпознаваемо в чужбина, но от друга е предпоставка за привлекателността у дома.
Ако погледнем резултатите на нашумелите румънски заглавия, ще видим, че там това е почти аксиома. Дали тогава трябва да се учудвам на много слабия зрителски успех на “Подслон”, дебют на Драгомир Шолев. За разработването на сценария му специално е поканен знаковият румънец Разван Радулеску.
Филмът е интересен и стойностен с вечния конфликт между деца и родители, разигран в момент на криза. Реалистично-потискащата картина на всекидневието заедно с пропуски в разпространението и рекламата водят към по-малко от пет хиляди продадени билета.
А жалко – творбата заслужава по-голямо внимание, смята експертът.
Той припомни, че в началото на годината “Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов без добра реклама събра добра и сериозна публика – 54 671 зрители – с проблемите на любовта и емиграцията.
В края на годината сходен успех получава “Кецове”, дебют на Иван Владимиров и Валери Йорданов – към момента с 41 047 зрители, – който формално е по-младежки, но предлага сериозен разговор за човека, отхвърлил и отхвърлен от силните на деня и стандартите на обществото.
Най-доброто, което може да се каже за втория филм на Камен Калев “Островът”, гледан към момента от 15 742 души, е, че ще събере публика, колкото и първият му – “Източни пиеси” (17 881).
Дали с тези петнайсетина хиляди души се изчерпва таргет групата на този интересен режисьор?
Жалко, ако това е неговият максимум и предел на желанията.
Но амбициите трябва да се подплатяват с изострена самопреценка за качествата на драматургията и особено за последващите промени.
Филмът “Лора от сутрин до вечер”, дебют на Димитър Коцев-Шошо, пък събра 16 165 зрители. Той ме зарежда със свежата си енергия, която струи от шеметния ритъм, полуреалистичната – полуфантастична история и убедителното присъствие на актьорите, каза критикът.
Ако се дестилира моралното послание на лентата, ще се окаже, че тя е почти нравоучителна. Но подобна акция е напълно излишна, защото творбата няма амбицията да обясни механизмите на вселената или най-дълбоките тайни на душата.
Особена е заслугата на Шошо, че по своя книга е направил сценарий и след това филм, без да се поддаде на изкушението на авторския нарцисизъм и маниеризъм, е оценката на Александър Янакиев.
Според него още едно извънекранно качество на “Лора” е фактът, че това е независима продукция – т.е., че за създаването му не са използвани държавни средства. Напоследък това е също ясна тенденция. От една страна, тя е предизвикана от недоимъка на Националния филмов център, а от друга – от споменатото вече навлизане на нови хора със съвременно мислене.
Подобно на дебютантите от Северна Америка и нашите разбраха, че е много по-важно да покажеш уменията си с малък и независим бюджет, отколкото да се присъединиш към хора на хленчещите.
Онова, което ще е интересно да се следи като процес през следващата година, е дали тенденциите за независими и нискобюджетни заглавия ще успеят да компенсират недостига на бюджетни субсидии, дали завръщането на утвърдените майстори на екран ще успее да се впише във възхода на новото кино, дали ще избуи някаква по-забележима тенденция, или разнообразието ще вземе връх.
Очаква ни още една година на вълнения – дано позитивните надделеят, пожела Александър Янакиев.
Източник: БТА