Утре от 19:00 часа на голямата сцена на ДТ „Н.Вапцаров” излизат Естер Симеони, Биляна Дилкова, Жанет Керанова, Огнян Спиров, Маруся Ваклинова, Кънчо Кънев, Андраш Кончалиев, за да ни представят „Малки ритуали за сбогуване”.
Дом за възрастни хора търси персонал. Медицинска сестра, задължително медицинско образование, възможност за работа на смени, включително и нощна. Предлагаме трудов договор, конкурентно заплащане и добра среда.“
Ето какво става, когато случаят сблъска челно едно младо момиче с група старци, които играят детски игри, сънуват с отворени очи, вкопчени в най-хубавите си моменти. Тук сестрите имат теория как да обърнеш гръб на смъртта, както и вътрешен кодекс как да се смееш на възрастните хора, за да достигнеш до сто години. Могат да разпознават и влюбването, и малките ритуали за сбогуване. Един дом за стари хора, две сестри и една Надежда.
„Малки ритуали за сбогуване“ е една история на ръба – между влюбването и смъртта, между любовта и сбогуването. Спектакълът е по дебютната пиеса на Оля Стоянова, спечелила награда “Наум Шопов” за нова българска драматургия, поставена от драматурга на благоевградски театър Явор Веселинов на камерна сцена. Представлението участва в международните театрални фестивали “Друмеви театрални празници” и “Тара-ра-бумбия”, а Явор Веселинов бе номиниран за дебют за режисурата на пиесата – „ИКАР” 2014.
„В човека е генетично заложено да бъде грижовен към малките си. Иначе няма да оцелеят. Ако не ги пази всеки ден, всеки час, ако не ги пази с години наред, няма да оцелеят. Има си хормони за тези работи, които ни карат да изпитваме силна обич и привързаност. Обаче няма хормони, които ни карат да бъдем добри и към възрастните хора. А накрая те също стават деца.”
Оля Стоянова
„Понякога оставаме неми. Без видима упора.
Задушават ни в прегръдка цветове, по-красиви от Дъга… в най-невидимите тишини между думите ни, между нас. Най-истинските тишини. Зяпнали, раззинати сред пропасти на девствени духовни празноти, сияйни ями в крехкото ни его.
Понякога избираме да ги запълним…
Малки ритуали за сбогуване.”
Явор Веселинов
