Есе на тема: Какво е бъдещето на България според Вас?
Българийо, Родино моя! Ти си тази, която си ни дала толкова много, Ти си тази, която крие и пази нашата славна история, Ти си тази, която ни закриля. Ти си просто една земя, една човешка длан, но Ти си такава, каквато никоя друга не може да бъде дори и дядо Вазовите стихове не могат напълно да опишат твоето величие, твоите красоти, твоето могъщество. Ти си такава, каквато не си и ще продължаваш да бъдеш!
Но какво ти даваме ние, хората, всички ние, които живеем тук? Достатъчно ли е то, за да ти върнем всичко, което Ти си ни дарила? А всъщност стараем ли се въобще да го направим? Кой може да отговори на тези въпроси, а дали някой може?
Ако погледнем реално на нещата-народа забрави родината си. Във време на протести, хората се самозабравиха. Забравиха и думи като добро, обич и дори национализъм. Какво е сега, а какво ще бъде бъдещето- не искам да знам. Според тълковния речник думата бъдеще е това, което предстои. Какво да очакваме ние за България? Бъдещето са децата. Децата, които не могат да пишат правилно, които не знаят кога е денят на славянската писменост, език и култура. Деца, които не знаят имена като Кубрат,Аспарух, Крум и защо те са важни за теб, Българийо. И под деца нямам в предвид малчугани под 7 годишна възраст. Още по-тъжно е, че има хора, които не са деца и също не знаят историята на родината си. Тъжно е , Родино, тъжно е! А тези, които са научили и знаят да пишат на родния си език, знаят за историята си са отхвърлени и обиждани дори, защото те не знаят пък имена като Андрея, Галена, Милчо и Преслава.
Плаче ми се за теб, Родино мила. Гледам как по новините ни казват „Добър вечер” и след това тридесет минути ни говорят за убити,ограбени,престрелки,побой и така нататък. Гледам и виждам как хората се бият помежду си, брат застанал срещу брата. Това ли трябва да очаквам и за моите деца, това ли е моето бъдеще, а тяхното ? Трябва ли да избягам далеч от теб , за да водя нормален начин на живот? Но аз искам тук да завърша образованието си, да следвам тук и да работя за теб, Родино. Не да тичам по чуждото и да бъда една сред многото, които ще направят това. Не искам чужбина да е перспектива за реализация. Кой е виновен за това, че хората , българите, всички ние не можем спокойно да излезем по улиците да се разходим и да сме сигурни , че после ще се приберем по къщите си живи и здрави?
Правителството ли е, държавата ли е, кажи ми, Българийо, кажи?! Но нали живеем в демократична държава , където властта е на народа, и управляващите се избират от народа, но така ли е всъщност? Навсякъде- телевизията, медиите, социалните мрежи се дава как полицаи яростно пребиват случайни минувачи, български граждани, които са попаднали в протестиращата от месеци тълпа, борещи се промяна. Промяната за твоето бъдеще, Българийо! Случи се така, че държавата не ни е Родината. Зададох си много въпроси, чийто отговори не знам, но се убедих, че хората сме виновни за това , което се случва с теб. Защото хората сме глупави с право приемам обидите на Паисий Хилендарски и дори ще си позволя да назова народа си с тях, защото не оценяваме това което ни даде Ти.
Всичките битки, войни и кланета , които Ти, Българийо понесе и удържа, заради народа си , заради нас. А ние просто вървим по напоените с кръв земи и плюем по тях, защото имахме силата ти вече на готово, а властта ти я взеха хора, които се подиграват и с нея , и със самите нас. Несправедливо е, нелепо е как, докато те си пълнят джобовете с пачки от стотачки, бабите и дядовците се чудят как да спестят от малката си пенсия, за да преживят и днес. Как жената от улицата прости стотинки, за да събере достатъчно за залък хляб. Как бездомните се крият под кашоните, за да избегнат студа. Как всяко едно семейство се лишава от потребностите си, за да може да си плати сметките. Как майка изпраща студента си за поредната седмица и му дава и последната стотинка от джоба си. Как всеки път сълзите ми се леят, докато изпращам мама и тате на другия край на света, за да могат да се „убиват” от работа като бели роби, за да мога аз тук да изплащам кредити. Не искам, Българийо, такова бъдеще и за моите деца. Безпаричието ли е главният проблем? Парите ли са причината за всички тези протести , всичкият този бой и побой? В днешно време е прието за нормално, семейството ти да изнемогва, да заделя парите си за сметки, да се лишава и да има заеми, които да изплащат с години. Имаше проучване, което води до извода, че ако едно нормално семейство има кредит, то те наистина се обичат. Това донякъде ме натъжи, защото е жалко как депутати имат всичко, което искат, а ако дадено семейство има нужда от нещо те трябва да се лишават, за да се сдобият с него. От друга страна пък проучването ме зарадва, защото от немотията сме се научили да се радваме и на най-малкото, да търсим доброто в лошото, а то това е същественото. Както казва Малкият принц:”Най-същественото е невидимо за очите”.
Но погледнато от друга гледна точка никой или поне много малко хора се замислят за бъдещето ти, Българийо. Всеки, забързан в своето ежедневие , вършейки едни и същи работи, забравя за него-бъдещето. Дори си мисля, че ни е страх да мислим относно какво би могло да ни се случи за напред, защото времената станаха твърде тежки и мислим само как да оцелеем днес и да се събудим утре. Да ти призная, Родино, и мен ме е страх да си помисля какво ще стане с теб, с нас. Твърде рано научих за живота, какъв е той и колко гаден може да бъде. Лошите неща се случваха и се случват постоянно, а това убива добротата. Преди животът беше розов, изпълнен с еднорози, дъги и сапунени балончета, докато сега дните са сиви , няма небе, няма ги белите пухкави облаци , всичко е еднообразно, а какви ще са дните в бъдещето ни….? Знам едно със сигурност, Ти винаги ще останеш толкова красива, неописуема и всичките стихотворения не биха могли да те допълнят и опишат такава, каквато си.
Но това достатъчно ли е? Ако народът ни е единен, ако деленето на данъкоплатци и тези, които прибират данъците се спре, може би един ден всичко ще е нормално. Възможно ли е това да се случи, Родино? Представи си само каква приказка ще е, но можеш ли да си представиш, защото аз не мога.
За теб, Българийо, искам просто някой, един ден да щракне с пръсти, за миг всички да спрат и да се осъзнаят и в следващия миг да продължат с едно ново съзнание. Съзнание на българин, българин, който да знае езика си, историята си, родината си. Сега съм мисълта на всеки, една мисъл, която е различна от останалите, търсеща нещо по-добро, готова за нещо по-добро.
България! Моя Родино, моя Българийо, прости ми за това, че с всеки ден забравяме малко-по-малко коя си Ти. Но , Българийо, обещавам ти, че един ден, ако имам внуци ще им говоря за теб, ще им рисувам картини с думи за теб, такава, каквато всеки един поет те величае, такава , каквато ти умееш да бъдеш-красива, загадъчна, криеща тайни и загадки, с дъх на рози, огромна едничка наша Майка Родина! Такава ще бъдеш Ти в моето бъдеще, бъдеще на бъдещето!
С. Русева