Нов значителен напредък в развитието на технологиите за изкуствен интелект отбелязаха учени от Калифорнийския университет. Системата, която разработват, може да преобразува мозъчните сигнали в изречения и по този начин да помогне на хора, които са загубили способността си да говорят вследствие на различни заболявания, да могат да общуват отново.
Към момента съществуват подобни системи, но те извършват „превода“ доста по-бавно и чрез следене на движението на очите и мускулите, докато изкуственият интелект би направил процеса доста по-бърз, точен и дори естествен. Това прави новата технология революционна, защото тя може да декодира мозъчните сигнали със скоростта на нормална реч и с точност до 97%.
Изследването е проведено върху четири жени, страдащи от епилепсия. Вследствие на заболяването си те вече имали имплантирани електроди, които да следят епилептичните припадъци. Учените накарали всяка една от тях да прочете на глас няколко изречения, докато отчитат тяхната мозъчна дейност. Обемът на изреченията се състоял от 250 уникални думи, а след прочитането им учените прехвърлили данните от мозъчната активност към изкуствения интелект. Така системата можела да идентифицира и разчете резултатите, повтарящите се модели на речта като гласни и съгласни и след това да стигне до крайния резултат, а именно разкодиране на сигналите в думи и изречения.
След проведените тестове най-доброто представяне на изкуственият интелект било с разминаване от едва 3%. Изследователите потвърждават, че високият процент успеваемост се дължи и на малкия набор от думи, които са тествани, но системата тепърва ще се развива и ще обогатява речника си.
Учените опитали да преведат мозъчните сигнали и дума по дума, но точността на системата се оказала доста по-ниска в тези опити. Така те стигнали до извода, че изкуственият интелект се учи по-лесно, когато думите са подредени в изречение, защото така може да отчита повтарящи се модели.
Именно умението да се саморазвива и усъвършенства е едно от най-съществените за машините, които използват изкуствен интелект. Наскоро учени от Тексаския университет създадоха софтуер, който сам еволюира и подобрява производителността си без необходимостта от човешка намеса. Още преди години пък роботите показаха, че могат да се научат на сложни мисловни игри като шах и Го и дори да вземат превес над професионалисти в игри с повече от един опонент. Усъвършенстването им на базата на опитите проба-грешка доведе до безспорен успех и отвори още повече хоризонти и възможности за приложение пред машините.
Неоспоримо е обаче и нарастващото притеснение в хората, че подобни системи могат да бъдат използвани не само за положителни цели, както и опасенията от еволюиращ изкуствен интелект, който не се нуждае от човешка намеса. Това прави темата доста деликатна, а употребата и производството на подобни машини с повече възможности трябва да бъде осъществявано под стриктен контрол.
Учените потвърждават, че системата, която чете мисли, трябва да извърви много дълъг път, докато достигне необходимото ниво на приложимост. Към момента речникът й се състои едва от 250 думи, а един средностатистически човек знае над 20 хиляди думи на майчиния си език. С всяка една дума обаче се увеличават и възможностите за употребата й – формиране на изрази и изречения, което пък увеличава шанса от грешки, тъй като машината разчита именно на структурата на изреченията.
Изследователите целят да накарат системата да разчита закономерностите на езика, като за целта може да се наложи да я комбинират с други подобни технологии и различни видове импланти и алгоритми.
Миналата година Британското кралско научно дружество изготви доклад, в който твърди, че чрез използването на т.нар. BCI (brain-computer interface) или устройства за свързване на мозъка с компютър, хората в бъдеще ще могат да разчитат мислите си. Докладът цитира технологии, които в момента се разработват от компанията на Илън Мъск Neuralink както и от Facebook, които описват подобна телепатия като „следващата голяма вълна“ в т.нар. Human-centered computing, тоест системи, обединяващи компютрите и човека.
Новата компания на известния предприемач, който изстреля своя кола в космоса, разработва чипове и електроди, които са предназначени за имплантиране в мозъка. Така ще може да се възвърне функционалноста на части от мозъка, поразени от състояния като инсулт например. Самият Мъск неведнъж е говорил открито за притесненията си от развитието на роботите и опасността те да вземат превес над човечеството. Той смята, че тези технологии могат да се контролират най-успешно именно когато са подвластни на човека.
