Седмица след кукерския фестивал в Симитли, жури и участници хвалят организацията и развитието на мегашоуто. Прочетете какво казват Тодор Тодоров и Димитър Тренчев в интервютата за Радио Фокус и предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“
Фокус: 16-то издание на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“ можем да кажем, че вече е история. Групата, която Вие ръководите бе една от доста впечатляващите, взела участие в маскарадните игри. Първо кажете ни какви са Вашите впечатления от тазгодишния фестивал?
Димитър Тренчев: Първо, позволете ми да честитя наградите на всички участници във фестивала, а в това число и на Радио „Фокус“ – Пирин във Ваше лице – най-вече на Ливия Нинова. Вашата медия успя да превърне информационното виждане и отразяване на фестивала в кауза, тоест в онова, за което ние импровизирано пяхме в нашите песни. Що се отнася до моите впечатления, а и на моите колеги за фестивала, то бих казал, че с всяко следващо издание фестивалът „Симитлия – Древната земя на кукерите“ качва своето ниво – творчески и организационно. Така беше и тази година.
Фокус: Можем ли да кажем, че фестивалът в Симитли е един от малкото в страната, който съхранява и популяризира традициите в автентичния им вид?
Димитър Тренчев: Разбира се, затова и организаторите му заслужават адмирации. Те успяват да намерят тънкия баланс между комерсиалното и автентичното. Представянето на сцена на наследеното от дедите ни и съчетаването му с академичното дават най-добрите резултати.
Фокус: Какви според Вас са най-големите трудности пред всяка една група, участвала във фестивала по отношение на това да се пази от навлизане в комерсиалното?
Димитър Тренчев: Това зависи от усещането на всеки един от участниците. Там където маскарадната обредност, било то зимна, както е в нашия регион или пролетна, както е в останалите краища на Отечеството, трябва да се „пипа с чисти ръце“. Това е единственото условие.
Фокус: Една от наградите, които получихте бе за маска, която бе доста интересна. Ще ни разкажете ли малко повече за нейната изработка, но и за традициите, свързани с нея?
Димитър Тренчев: Маската е изработена и носена от първокурсника от Югозападен университет „Неофит Рилски“ Костадин Костов. Той е едно младо момче, което все още няма 19 години. Ние наричаме маската „сурата“. Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че историците и по-специално етнолингвистите все още спорят какъв е корена на дума – дали има български или чужд. Моето лично мнение е, че думата е с българско корен. Ще се отнася до маските, то мога да кажа, че ние традиционно изработваме такива за всяка Сурва, в това число и за фестивала в Симитли година за година. Тоест всяко старо се разваля и се прави на ново. Характерно за Подгорието и в частност за село Коларово е използването на обработени кози кожи. Маските понякога пресъздават реалистични животни – било то домашни или диви. В други случаи пресъздават митични чудовища, някои от които трудно разпознаваеми.
Фокус: А от кога в село Коларово датира кукерската традиция?
Димитър Тренчев: От незапомнени времена. Трудно някой може да каже с точност. Първите документални свидетелства, имам предвид на изследователско ниво, и то на най-ниско са от началото на 20 век. Заради личните пристрастия на Александър Теодоров Балан и малко известния брат на Пенчо и Иван Славейкови – Рачо Славейков, сина на Петко Славейков. Те са хората, които правят изследвания в района, така че от тогава са ѝ първите документални свидетелства за бабугерите в село Коларово. А иначе фолклористите спорим за корените на самата Сурва. Явно е, че в нея се преплитат много неща, но според мен това не е някакво тракийско наследство, а може би датира още от зората на човешка цивилизация. Оттам насетне тръгват наслагвания на траки, прабългари, славяни, за да се стигне до средата на 19 век, когато започват да се образуват националните държави на Балканския полуостров и тогава вече придобиват съвременните национални рамки, но и свързаните с тях персонажи.
Фокус: Да Ви очакваме ли на фестивала в Симитли и следващата година?
Димитър Тренчев: Разбира се и както гласи традиционното наше пожелание – „Сурва, сурва, весела година, до година, до амина“.
Фокус: Каква е Вашата равносметка от 16-то издание на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“? Тази година журито изглежда, че беше доста затруднено при определянето на победителите.
Тодор Тодоров: По принцип на всеки фестивал журито е затруднено, но специално в Симитли с всяка следваща година ще става и по-трудно, тъй като кукерските игри стават все по-хубави и по-добри. Броят на групите се увеличава, а нещата, които представят всеки път са нови и интересни. Важно е да отбележим, че както всяка година, така и тази всички участници спазваха регламента. Искам да подчертая, че и това издание на кукерските игри затвърди мнението ми, а именно че съвсем скоро „Симитлия – Древната земя на кукерите“ ще се превърне в международен фестивал.
Фокус: Доста интересни обичаи бяха представени тази година, затова няма как да не Ви попитам за Вашето експертно мнение – придържаха ли се участниците към традициите или имаше моменти, в които държаха повече на атрактивността?
Тодор Тодоров: Много е хубаво, че ми задавате този въпрос, защото тук е мястото да поздравя организаторите на „Симитлия – Древната земя на кукерите“, които са изработили много добър статут за фестивала, който обхваща представянето на зимни обичаи. Самите участници в кукерските игри също се бяха постарали доста. Интересното тази година беше, че имаше малки сурвакари със сурвачки. Имаше и коледари. Групите бяха две – от кв. „Ораново“ и Крупник. Смятам, че децата се представиха много добре, имайки предвид, че за първи път представяха тези два обичая. Тоест всички групи се придържаха към изискванията на фестивала.
Фокус: Говорейки за фестивала, то няма как да избегнем темата и за самата маскарадна обредност, за кукерите и традициите, свързани с тях. Вие сте експерт в областта, затова може ли да кажете с няколко думи за нашите слушатели какво стои в основата им?
Тодор Тодоров: Няма как да избегнем коментар по тази тема, но през призманата на фестивала. Това, което ми направи голямо впечатление е, че имаше много хубави маски и костюми, а хората танцуваха със сърце и душа, което още повече допринесе за високото качество на фестивала и затвръждавнето му като пазител на традициите.
Фокус: Впечатление направи, че в групите имаше много жени и деца. И преди с Вас сме говорили, че като че ли те нямат място на подобни маскарадни игри. Защо?
Тодор Тодоров: Да, по принцип не би трябвало жени и деца да участват в този вид обредност, но тяхното навлизане започна много отдавна. В миналото в кукерските игри са участвали само мъже или по-скоро младежи, които не са били създали семейства. В последно време обаче започнаха да участват много жени и деца, което не е проблем за фестивала в Симитли, тъй като статута му го позволява. Например на празника „Васильовден“ жените по принцип трябва да изпълняват обреда Ладуване, тоест този женски персонаж може да се включва в игрите.
