Синдикатът на българските учители проведе заключителния етап на XIX Национален конкурс „Учител на годината”, едно от най-емблематичните и дългоочаквани събития за българското учителство на 11 май 2016 година, в Деня за почит на светите братя равноапостоли и първоучители Кирил и Методий, в навечерието на най-светлия български празник – 24 май.
Церемонията по награждаване на най-добрите учители от страната бе открита с тържествено слово на председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева. За престижния конкурс бяха номинирани 59 учители и директори от цялата страна, измежду които бяха излъчени победителите в деветте направления ,,Учител на годината – 2016″ в направление ,,Начално образование” стана Иванка Иванова от СОУ ”Св.Св.Кирил и Методий” Симитли. Тя е 3-ят учител на годината, от СОУ Симитли след Николай Кашев и Цветанка Ралинска.
В интервю за СИП ,,Моето училище‘’ педагог номер едно в направление „Начално образование” към СОУ ”Св.Св.Кирил и Методий” Симитли Иванка Иванова сподели за проблемите в образованието, за това, какво е да бъдеш учител и за стимула в работата с ученицитe.
Госпожо Иванова, СИП ,, Моето училище ‘’ Ви поздравява с голямата и заслужена награда и Ви пожелава още много професионални успехи. На 11 май станахте носител на званието ,,Учител на годината – 2016″ в направление ,,Начално образование”. Как се чувствате като Учител на годината на Република България?
Госпожа Иванова : Благодаря Ви!Изключителна чест е за мен да бъда носител на престижното звание “Учител на годинaта”, защото то е не само признание за неуморния труд и безсънните нощи на един учител, но и знак за доказан висок професионализъм, за творческа прозорливост и усет към новото и нестандартното.Да бъдеш Учител на годината е и сериозна отговорност, защото високото отличие задължава и поставя още по-високи изисквания не само от страна на колегията и обществото, не само на самия теб към себе си, но и от страна на най-искрените съдници – децата.Няма по-голямо удовлетворение от това да заслужиш тяхното доверие, уважение и обич.Благодаря им от сърце, защото това отличие дължа и на тях, децата, от които научих, че трябва да се раздаваме без повод; винаги да сме заети с нещо и да се стремим с всички сили към това, за което мечтаем!
СИП : Какво ви стимулира и мотивира в работата ви?
Госпожа Иванова :Да бъдеш учител е мисия, призвание, вътрешна потребност и осъзната отговорност. АЗ ЖИВЕЯ, ЗА ДА БЪДА УЧИТЕЛ!Крилете на всеки учител са постиженията на неговите ученици. Тези постижения обаче аз измервам не само с класации в челните места на различни състезания, а и като постижения, свързани с индивидуалното израстване на всяко едно дете, защотоВЪВ ВСЯКО ДЕТЕ ИМА ТАЛАНТ И ВСЯКО ДЕТЕ ЗАСЛУЖАВА УЧИТЕЛ, КОЙТО ВЯРВА В НЕГО.
Няма по-голям стимул от радостта в очите, които те гледат отсреща и удовлетворението от добре свършената работа, когато чуеш искрената детска оценка: „Беше толкова интересно! Може ли да останем и след часовете?”
СИП : Какво е за Вас да бъдеш учител в днешно време?
Госпожа Иванова : Предизвикателство!Истинско предизвикателство е да обучаваш днешните деца – информирани, търсещи, можещи, защото те са директни, изразяват мнение, имат позиция и налагат да учиш двойно, за да бъдеш в крак с времето. Нужни са голям професионализъм, много обич и всеотдайност, за да пробуждаш ума, душата и сърцето на детето.Да бъдеш учител в днешно време означава не просто да затрупваш учениците със знания, а да ги научиш как и сами да ги откриват, да ги научиш как да учат, как да намират истината, защото
ЗА ДА ПОЛЕТИ ЕДНА ПТИЦА, ТРЯБВА ДА И ПОМОГНЕШ ДА РАЗПЕРИ КРИЛЕ.
Смело мога да заявя, че моите ученици се радват на свободата да имат избор, да бъдат чути, да бъдат себе си.
СИП : Според Вас, какъв е основният проблем в образованието сега?
Госпожа Иванова : Според мен в учебното съдържание все още преобладават фактите. За да отговори на нуждите на времето, то трябва да бъде в максимална степен насочено към изграждане на умения за трансфер и приложение на знанията. Един от пътищата за постигане на това е прилагане на проектно-изследователския подход, който развива творческото мислене и въображението.От друга страна, за да бъдат подготвени за конкурентната среда, която ги очаква в живота, подрастващите следва да бъдат поставени в подобна конкурентна среда още в училище. Ето защо смятам, че основата трябва да се положи още в начална училищна възраст чрез прилагане на състезателно-игровия подход.
СИП : Какво ще пожелаете на колегите си, учениците от нашето училище и на вашите четвъртокласници в навечерието на един от най-тачените празници – Денят на славянската писменост и българската просвета и култура като Учител на годината на Република България?
Госпожа Иванова : Няма ден в годината, който толкова ясно и вдъхновяващо да символизира всичко, което ни обединява като нация.В навечерието на най-светлия духовен празник пожелавам на всички да са здрави, винаги да носят вяра и сила в сърцата си! Скъпи ученици, хубавите неща не стават лесно. Те имат цена – много труд и усилия. С тях трябва да надмогнете най-вече себе си. Затова ви пожелавам много вяра и търпение, трудолюбие и упоритост. Плодовете на своя труд ще берете след години. Не спирайте обаче. Оттук нататък се стремете пътят ви да бъде напред и нагоре.
Уважаеми колеги, учителите са тези, които с душа и слово, всеотдайно и неуморно се грижат за своите ученици: откриват талантите им, развиват дарбите им, подкрепят ги в трудностите на учението, но най-вече ги насърчават да мислят, защото само мислещите хора могат да бъдат свободни.Продължавайте и занапред да се грижите за Вашите ученици.Пожелавам Ви да оставите незабравима диря в сърцата им. Пожелавам Ви много творчески успехи и професионално удовлетворение, защото „ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ Е КАТО СВЕЩ – ИЗГАРЯ, ЗА ДА ОСВЕТЯВА ПЪТЯ НА ДРУГИТЕ”.
