През 2015 г. 59.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 2.4 процентни пункта спрямо предходната година. Увеличен е и относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (с 2.3 процентни пункта) – до 58.8%, или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка, съобщиха от НСИ.
За десетгодишен период използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от три пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от 5 пъти.
През 2015 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 67.8%, е Югозападният район, на територията на който е и столицата. След него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58.6 и 58.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 44.9% от домакинствата. Причините, поради които домакинствата нямат достъп до интернет у дома, са комплексни – повече от половината (51.6%) посочват като причина липсата на умения за работа с интернет, а за 38.5% разходите за необходимото оборудване или абонаментни такси са високи. През 2015 г. 54.6% от населението на възраст 16 – 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като на базата на предходната година е отбелязан ръст от 0.9 процентни пункта. Положителна е и тенденцията за намаляване на относителния дял на лицата на възраст 16 – 74 навършени години, които никога не са използвали интернет – от 37.1% през 2014 г. до 34.7% през 2015 година.
Данните от проведените до момента изследвания за използване на ИКТ от лицата показват, че най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години. През текущата година 84.1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Регистрирана е обратнопропорционална зависимост между възрастовите групи и честотата на регулярното използване на интернет – при по-високите възрастови групи се наблюдават по-ниски стойности на този показател, като едва 10.5% от населението в най-високата наблюдавана възрастова група (65 – 74 навършени години) използват глобалната мрежа. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 55.2 и 54.0%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование, докато 86.3% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 24.7% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.
Използването на складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове (т.нар. „облачни услуги”) добива по-широка популярност сред регулярните интернет потребители на възраст 16 – 74 години. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение от 21.3 на 31.2%. Потребители на облачна услуга през 2015 г. са 32.8% от мъжете и 29.6% от жените. Лицата на възраст 16 – 24 години са най-активните ползватели на този вид услуги (43.1%), следвани от лицата на възраст 25 – 34 години (37.4%), докато едва 12.4% от лицата на възраст над 55 години използват складово пространство в интернет.
През 2015 г. регулярните интернет потребители най-често използват мрежата с цел комуникация. От тях 83.3% осъществяват телефонни или видеоразговори през интернет, а 78.9% са използвали електронна поща. Три четвърти (75.9%) декларират, че са се възползвали от услугите на глобалното уебпространство с цел участие в социални мрежи, а 70.7% четат новини и онлайн вестници. Основни дейности в интернет са и намиране на информация за стоки или услуги (61.7%), търсене на здравна информация (50.1%) и консултиране с онлайн енциклопедии (43.3%). 19.5% от потребителите използват интернет за търсене или кандидатстване за работа, а 9.8% – за интернет банкиране.
През 2015 г. 17.8% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (16.0%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (12.9%) и изпратилите попълнени формуляри (9.1%) през последните дванадесет месеца.
Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация – съответно 19.0 и 16.6%. В изследването за 2015 г. бе включен специален модул относно сигурността в интернет. Според получените резултати 27.5% от потребителите на интернет са имали проблеми, свързани със заразяване на компютъра с вирус или друга компютърна инфекция (напр. „червей” или „троянски кон”), което е довело до загуба на информация или време. Сравнително малък е делът на интернет потребителите (3.6%), станали жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността. Притеснение по отношение на сигурността при ползването на интернет, свързано с предоставянето на лична информация на онлайн общности в социални или професионални групи, е отбелязано от 21.8% от интернет потребителите. От поръчване или закупуване на стоки и услуги и интернет банкиране са се ограничили съответно 18.5 и 18.4%. Близо две трети (65.7%) от потребителите на интернет нямат притеснение относно сигурността, което да ги е ограничило при използването на интернет за извършването на обичайните им дейности. Половината от потребителите на интернет (50.8%) извършват регулярно архивиране на файлове от личните си компютри на външно устройство за съхранение или в складово пространство в интернет, с което предотвратяват евентуална загуба на информация. Голяма част от потребителите (42.2%) са запознати, че „бисквитките” (Cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на посещаваните сайтове в интернет. От тях 21.4% са променяли настройките на интернет браузъра си за ограничаване на броя на „бисквитките”, които се съхраняват на личните им компютри. Данните от изследването за използването на ИКТ от домакинствата и лицата за 2015 г. показват, че делът на лицата на възраст 16 – 74 навършени години, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн, достига 18.5%. В сравнение с предходната година е регистрирано увеличение от 1.9 процентни пункта на лицата, извършили онлайн покупки, като при мъжете увеличението е с 1.3, а при жените – с 2.5 процентни пункта. При използването на електронната търговия са регистрирани съществени различия по образование, като делът на лицата с висше образование, купували/поръчвали стоки или услуги онлайн, е 38.6%, а на лицата с основно или по-ниско образование – едва 5.6%.
Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки – 71.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули, следвани от стоки за дома (31.4%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (30.6%).
