87- годишната Стефка Георгиева , която е най – възрастният участник във фестивала, поведе кукерската група от село Полето. Тя е с ръководител кметът Иван Манчев и се състои от 70 участници /20 мъже, 20 жени и 30 деца/. Те представиха Бъдни вечер, който е един от най-важните семейни празници. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза стопанинът на къщата запалва специален дъб в огнището наречен бъдник.
Когато поставя бъдника в жарта той нарича „Колкото искрици толко пиленца,шиленца,теленца и дечица в този дом”. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те ,толкова по -богата ще е реколтата. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или11 ястия.
Празничният хляб и питката се разчупват от най- възрастният мъж в семейството с думите ”Ела боже да вечеряме”. Първото парче се слага под иконата на света Богородица, а на този на който се падне паричката ще бъде късметлията през годината. Момите слагат първият залък от боговицата под възглавницата, за да им се присъни момакът за когото ще се омъжат. Всеки трябва да опита от всички ястия от трапезата, за да бъде сит през годината. Докато трае вечерята никой не трябва да става от масата. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късмета. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Сурвакарска група „Звегорска сурова” от с. Звегор, Р. Македония с ръководители Драган Атанасовски и Дейвид Налбатски се състои от 30 участници.
Още от незапомнени времена село Звегор е било център на голям брой народни обичаи. Един от най – големите народни обичаи, за който това село живее цяла година и с който се гордее най-много е именно карнавалът с маски, наречен „Звегорска сурва”.
Празнуването на Звегорска сурва започва от следобедните часове на 12 януари, когато децата и най-младите в селото нетърпеливо се подготвят за големия ден. Покрай маските и костюмите, които децата сами си изработват от материали и предмети, които се намират из къщи изключително значение има и т.н. „суроваска”, която представлява сурова дървена пръчка от топола или върба, която се носи в ръцете. На единя край на суроваската се закачат, пари, бонбони или други лакомства.
През целия ден на 13 януари на групи или поединично се ходи по къщите в селото. Задължително се посешава всяко домакинство.
На 14 Януари се празнува т.нар. „Голема свадба” . Най – възрастният участник е на 70 години и се казва Иван Гоцевски.
