Датата 27 март е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. и тогава Международният театрален институт към ЮНЕСКО, който е най-голямата международна организация за сценични изкуства, решава това да бъде Международният ден на театъра.
Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра. Всяка година една значима личност в света на театъра е поканена да сподели своите размисли по голямата тема за театъра и общуването, за театъра и мира, за живота на театъра в съвременния свят, в своеобразно послание, което се чете преди представленията в стотици театрални зали пред хиляди зрители и се разпространява чрез средствата за масова информация.
Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията та театъра привлича милиони хора по света – в тъмната зала на светлата сцена струи животът, независимо дали актьорите претворяват вечната трагедия на Едип или шумните атинянки, дали разказват за великата любов на Ромео и Жулиета или се радват на жизнеността на героите от “Дванайста нощ”, дали страдат с нестихващия стремеж на Чеховата Нина Заречная към любовта и изкуството или бурно преживяват безизходицата на героите на Тенеси Уйлямс или неосъществената любов между Христофоров и Мина, описана от поет като Яворов.
Безкрайни са географските ширини на изкуството на театъра. И остава непроменена Шекспировата максима “Целият свят е сцена и всички ние сме актьори”.
Източник: Дарик Благоевград