Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.
Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. На този ден близки и познати се опрощават помежду си. Прошката си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумуве с думите “Прощавай, ако съм прегрешил” – отговорът обикновено е “Простено да ти е от мене и от Бога”.
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. Прието е да се извършва и обичаят хамкане, като на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
После се гадае кой колко дълъг живот ще има, като конецът, с който е била вързана халвата, се подпалва и се нарича на всеки седнал около масата. Колкото по-буен е пламъкът, толкова по-дълъг живот му е отреден.
Понеделникът след Сирница се нарича Чист понеделник. Тогава всички съдове се изваряват с пепелива вода и се излъскват така, че да не остане и следа от мазнина в тенджерите, в които да се готви през Великденския пост.
Източник: E-79.com