Всеки десети българин в някакъв период от живота си е изпадал в депресия. Но само 30% от нуждаещите от помощ попадат при точния специалист, съобщи известната психиатърка проф. Вихра Миланова, шеф на клиника в Александровска болница.
Заболяването не трябва да се подценява, защото при хората с депресия смъртността е 6,4 пъти по-висока. По-голям е и рискът от сърдечносъдови болести. А най-тревожното е, че около 15% от депресивно болните се самоубиват. “Всеки четвърти с тази диагноза пък е правил опит да отнеме живота си, като по-често до фаталния край стигат мъжете, а жените многократно правят опити”, добави проф. Миланова.
И уточни, че застигнатите от заболяването разведени хора, вдовците, живеещите сами, безработните, излезлите от болница след депресия са в най-голям риск от самоубийство.
Първата стъпка в борбата с депресията е човек да се научи да бъде агресивен. Защото депресията всъщност е задържана агресия, каза психоложката и психотерапевтка Мадлен Алгафари. Тя побърза да уточни, че агресия в никакъв случай не означава садизъм. А борбеност, пробивност, решителност, инициатива, рискуване, действие, изобщо – движение. Обратното – застоят е депресия.
Как обаче сами можем да си помогнем, когато ни застигне това състояние?
“Лекарство” е всичко, което зарежда с положителна енергия. Спортът е добър “винтил”, освобождаващ от заболяването, посочи Алгафари. А проф. Миланова обясни, че физическото натоварване положително повлиява предаването на нервните импулси в мозъка. По същия начин влияят и другите позитивни действия като изява на творчество независимо дали ще е създаване на красиви картини, впечатляващи плетки или ароматни ястия.
“Всяка форма на заземяване – т. е. контакт с природата и и животните, както срещите с приятели също помагат, защото носят позитивни емоции”, изброи Алгафари. Според нея един от най-антидепресивните методи е прегръщането. Както и галенето и докосването, които в никакъв случай не е задължително да бъдат свързвани с еротиката.
“Всички тези действия повлияват невротрансмитерите. За жалост науката още не може да обясни механизма на действието им, но е известен крайният резултат”, каза проф. Миланова.
Изброените мерки за самопомощ не действат, когато става дума за органичен проблем – чисто физически, довел до депресия. Такъв пример е туморът в мозъка или друга тежка диагноза. Тогава вече се прибягва до медикаменти и ортодоксалната медицина.
“Вкусната манджа, танцуването, пеенето и всички любими неща, при които човек усеща, че му трепери под лъжичката, са вид антидепресант, защото действат одобряващо и тонизиращо”, каза още Алгафари. Тя категорично не препоръчва шопинг терапията. “Това е хиперконсумация, която се опитва да замести хора с вещи – нещо, абсолютно невъзможно. Никой от нас не се нуждае от n брой чифтове обувки или вещи, тъй като материалното не може да замести душевната липса или любовта”, добави психоложката.
Дали разглеждането на снимки с хубави спомени ще ни помогне при депресия, при служебни неволи или любовна мъка?
“Тук няма универсален отговор. Зависи от съответния случай”, обясни Алгафари. На един човек методът се отразява по един начин, на друг – по различен.
Често явление е и следваканционната депресия. На практика тя е криза на адаптацията. “Изход е, ако започнете да планирате следващо възможно хубаво преживяване. Да се срещате с приятели, да отидете на почивка през уикенда”, каза психоложката.
Изключително зареждащи са различните форми на медитативни разтоварвания, упражнения, дихателни техники, изобщо работата с тялото. “Разбира се, всичко това са трикове за замазване на положението. Най-добре би било причината да се търси дълбинно, за да се премахне коренът, а не “да подстригваме” симптомите отгоре, напомни Алгафари. И добави: – Нека хората знаят, че няма вреден опит, затова депресията е едно полезно преживяване. Тези, които наистина са го посрещали, знаят че е така.” Оказва се, че депресията ни дава шанс да се обърнем навътре към себе си и да си зададем много въпроси. “А това означава, че растем. Т. е. депресията не е враг, понякога дори е съюзник, ако знаем как да я чуем. Повярвайте, тя има какво да ни каже. Нещо, което е в наша полза. За съжаление обаче често е необходимо чрез болката да чуем важното, защото доброволно не се сещаме да се вгледаме в себе си”, завърши Алгафари.
1. Депресията е психично разстройство, при което настъпват промени в невротрансмитерите (веществата медиатори, предаващи нервните импулси вътре в мозъка) и така се засягат нивата на норадреналина и серотонина. А те са отговорни за емоциите у човека.
2. Заболяванията, които най-често връхлитат депресираните, са Паркинсон, мозъчен удар, диабет, дори рак. А след депресията има риск и от други психични болести като тревожност, алкохолна зависимост и личностни проблеми. При т. нар. меланхолна депресия, която е най-тежката, рискът от самоубийство е най-голям.
3. Депресивните разстройства най-често застигат хората на изкуството. В тази класация на първо място са писателите, следвани от художници, политици, интелектуалци. С тази диагноза са били: драматургът Тенеси Уилямс, актьорите Марлон Брандо, Лорънс Оливие, Уинона Райдър, певци като гласовитата Аланис Морисет, дори нобелисти – Самюел Бекет. В списъка е и дизайнерът Ив Сен Лоран.
Източник: Труд