Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник.
Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните.
Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония.
По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват “покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун”.
Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година.
Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката “Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима”.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата.
Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
Източник: dnes.bg