След като през 2014 г. беше обявена националната програма да енергийна ефективност и беше създаден Фонд за енергийна ефективност за постигнато и реализирано говори единствено регионалният министър Лиляна Павлова. Тя се ангажира пряко с изпълнението и винаги отрича, ако към програмата са насочени критики или забележки. Програмата на Павлова за саниране е правоприемник на предишна – за периода 2007 – 2013 г., но с тази разлика, че тогава финансирането на проектите се поемаше на 75% от европейските структурни фондове, а 25% бяха за сметка на собствениците на имотите.
Сега при Националната програма за саниране тези 25% се поемат от държавата чрез натрупване на дълг – което означава, че за собствениците е безплатно, но парите се вземат от данъци на други българи. Първоначално програмата е възможна за сгради, в които има 36 апартамента и ако има съгласието на абсолютно всички собственици. От догодина ще могат да кандидатстват и сгради с по-малко на брой апартаменти. Това създава въпроси дали е наистина безплатна тази мащабна програма за саниране, пише БГНЕС.
Дали не става въпрос за държавно преразпределение. Спорно е дали не съществуват кръгове от интереси. Знае се, че броят на блоковете, санирани по тази програма в най-добрият случай ще е до 4-6 хиляди, като общо в страната панелките са 7000. Изискването изпълнители да са по-малки фирми обаче е сведено до използване на определен брой строителни компании, които държавата облагодетелства чрез постоянни поръчки и им осигурява гарантирани печалби. Самата Павлова още от началото прокламира, че целта е да бъдат подпомогнати по-малките фирми в строителния сектор. По настояване на министъра са въведени и ориентировъчни цени на всяка услуга, свързана със санирането, към което общините да се придържат. Ограничени в тези рамки кметовете се предполага, че няма да имат възможност да прилагат корупционни практики. От друга страна обаче строителните фирми губят стопанска инициатива и са принудени да спазват стриктно посочените им параметри. И естествено изпълнителите са ограничават до тесен кръг, които са доказали готовност да спазват поставените изисквания. Така с клишетата и калъпите на едно друго време се прокарва една съвременна програма.
Свободният пазар предполага избор – но в наши условия това може да бъде само контролиран от държавата избор. Подобни схеми, планове, проекти или както и да ги наречем не са продукт на демократичните условия в които се твърди, че се развива българската икономика. Те в значителна степен напомнят мащабните проекти по времето на соца, когато се изграждаха цели комплекси от панелни блокове, а домостроителните комбинати бълваха елементи по калъп и по определена предварително стойност. Така едни грандиозни проекти се санират чрез други грандиозни проекти, като те съвсем не са евтини, а още по-малко безплатни.
Защото каквото и преразпределение на средствата да се прави, то е за сметка на данъкоплатците. „За разлика от проект „Енергийно обновяване на българските домове“, който предишното правителство беше замразило и за една година ние се опитахме да оправим и в който има проблем с избраните изпълнители по отношение на сроковете, качеството и проектантите, в Националната програма за енергийна ефективност такива проблеми няма”, отчита днес Павлова. „В проекта с европейско финансиране имаше проблеми, защото дейностите бяха частични, а видът и обхвата на проектите бяха различни. Това не бива да демотивира участващите в Националната програма, която е с пълен набор от мерки – конструктивно и енергийно обследване, издаване на технически паспорт на сградата и обновяване”, заяви още Павлова в оправдание, че държавата и в частност подресорното й ведомство въвежда под формата на реформи постоянно нови правила, които да отговарят на предварително обмислени критерии. Асоциациите със соца отново не са за пренебрегване.
