Навършват се 143 години от първото освобождение на Горна Джумая, днес Благоевград.
Град Горна Джумая (Благоевград) е освободен от османско владичество на 12 февруари 1878 г., но свободата не трае дълго. След подписването на Берлинския договор градът остава в границите на Османската империя до началото на Балканската война, когато на 5 октомври 1912 г. е освободен за втори път.
В Държавен архив – Благоевград се съхранява проучване за първото освобождение на града от Владимир Караманов (1875-1969 – учител, историк, етнограф и общественик). Своя доклад, озаглавен „Кратковременната свобода на гр. Горна Джумая през 1878/1879 г.”, той представя на сказка в Историческото дружество в София на 4 март 1942 г. Докладът започва с информация за положението в Горна Джумая след прекратяване на военните действия между Русия и Турция на 19 януари 1878 г., проследяват се събитията по освобождаването на града от руския отряд, командван от майор Орлински, посрещането на руските войски от местното гражданство, създаването на първите български учреждения, надеждите за оставане на града в пределите на българската държава и голямото разочарование след решенията на Берлинския конгрес. За случилото се на 12 февруари 1878 г. в гр. Горна Джумая Владимир Караманов пише:
„…На другия ден, 12 февруари, пренощувалата руска войска в близост до града и в с. Кочериново, настъпва в боен ред, за да завземе града. При наближаването му на баира Баларбаши я посрещат излезлите рано сутринта няколко души младежи българи, за да й известят, че няма повече турци в града, и че те всички са избягали по пътя за Серес.
На упоменатия баир войската спира за почивка и преустройване. Изпраща се един взвод кавалерия, за да влезе предварително в града и да узнае и донесе за истинското положение в същия. Не след много взводът се връща и докладва на началника на авангарда, майор Орлински, какво е положението в града.
Преустроената войска в походна колона тръгва към града.
Цялото българско население е на крак. То посреща тържествено освободителната войска. Свещениците, облечени празнично и с хоругви, първенците, учителите и учениците, всички се отправят към северния край на града. Радостта на всички българи е неописуема. Със сълзи от радост всеки се надпреварва да зърне очакваните от дълго време освободители и да ги приветства най-сърдечно с „Добре дошли, братушки”.
Руската войска се спира пред духовенството. С кръст в ръце и молитва то посреща своите драги освободители. Командирът целува кръста и с няколко думи поблагодарва на гражданството за тържественото посрещане.
Войската се разквартирува из ханищата и къщите. Вечерта се дава угощение на офицери и войници.
Всеки българин се счита особено щастлив, ако може да заведе в къщата си по някой руски войник, за да го нагости, както и подари с някой домашен предмет – ризи, чорапи, кърпи и др. предмети.
Още до вечерта в града се установява местно военно комендантство и временна местна полиция, за запазване реда и спокойствието в града и селата, а за задоволяване нуждите на войската, по настаняването й на квартира и по прехраната й……”
