Полският град Краков е един от най-замърсените градове, начело с българските. Там обаче има много силна гражданска инициатива, която се бори със замърсения въздух и настоява за конкретни мерки, включително административни и законови. Това каза в предаването „Тази събота” Теди Стоянова от “Гринпийс”. Тя допълни, че това, което градът е направил и ще влезе в сила от 2019 година е забрана на най-замърсяващите остарели горивни бази, които използват много лошо качество въглища.
„Ще има програма, която е спонсорирана от общината за подмяна на тези бази, на тези горивни инсталации, за да може градът наистина да подобри качеството на въздуха. Това е инициатива изцяло подета от гражданите там, от обществото, и ние смятаме, че това е пътят, по който трябва да се върви, ако искаме да подобрим качеството на въздуха”. Всички хора съзнават, че въздухът е един за всички, заяви климатологът доцент Георги Рачев.
„Въпросът е, че това е свързано с много пари. Полша е богата на въглища, а България е може би най-богатата на най-бедните въглища в света. Ние горим почти прекрасен чернозем – с много сяра, с много пепел. Как да преструктурираме България. Това са фините прахови частици и не случайно ЕС ни слага като един от най-сериозните замърсители – фините прахови частици, особено тези, които са под 25 микрометра, които влизат много дълбоко в белите дробове, няма излизане и много често част тези частици, които са с различен химически състав представляват канцероген след време. Но един милион българи живеят със 150 лв., три милиона живеят с до 350 лв. Как на тези хора да им сложим фотоволтаик, как да ги накараме да минат на газ?”.
Местното управление и държавата, чрез данъците на данъкоплатците, трябва да подпомогнат тези хора, допълни още климатологът и допълни, че в момента малките градчета в България са най-силно замърсени.
„Дори Франция забрани камините да се използват за отопление, ако не сте на природен газ. И те са прави в редица случаи, минете на газ, най-екологичното гориво. При това горене – въглероден диоксид и вода, не е безкрайно чисто, но все пак въглероден диоксид и вода – нищо друго”, допълни доц. Георги Рачев. „Ние не гледаме на газта като решение на проблема. Да, то може да е транзитен път, по който да стигнем, но според нас решението и това, до което трябва да достигнем е наистина 100% възобновяема енергия. Да, пътят е труден, наистина изисква изключително много средства и инвестиции, н, ако искаме да се справим и с климатичните промени и със замърсяването, което и директна последица от нашите всекидневни действия, смятаме, че възобновяемата енергия е това решение. Една от стъпките може ад минава през газ, но това не е решението”, каза Теди Стоянова от “Гринпийс.
Доц. Георги Рачев обаче обясни, че студентите от биологическия факултет веднага биха възразили. Той даде като пример голямата централа във Франция, под която нищо не не живее, защото това е сянка.
„Вие се намесвате тотално на повърхността на земята и това е екологична груба намеса в ландшафта. Под фотоволтаика отдолу няма никой, това променя растителността, променя животинския свят, така че няма нещо на този свят, което да е ужасно страшно и лошо и друго нещо, което да бъде като малко ангелче, което е абсолютно независимо”.
