Сирни заговезни или прошки в Белица бе отбелязан с конкурса „Нащо гаро най големо”. Квартал „Вотраче” в Белица е победител в конкурса „Нащо гаро най-големо”, но журито в обявения от общината конкурс беше изключително затруднено при избора на победител. Всички участници се бяха постарали да оформят огромни клади, тъй като за първа година събието е със състезателен характер, провокиран от кмета на общината.
Кметът Радослав Ревански не успя да присъства на събитието въпреки, че се стараеше да пристигне навреме и лично да награди участниците, пътувайки към Белица. Той непрекъснато държеше връзка с хората от журито и активно участва в определяне на наградите. Първото място със 120 лв. получи квартал “Вотраче” поради трудният терен върху който беше струпана огромната клада.
Останалите участници – “Ванастрана”, “Тутракан” и двете клади в кв. “Долни край”, получават по 100 лв. за огромното старание и труд който всички участници бяха положили въпреки дъждовното и мрачно време през целият ден и огромните клади които бяха оформили.
Въпреки дъждовното време, жителите на цяла Белица бяха около огньовете, за да присъстват по махали на събитието.Особено впечатляващо беше събитието в кв. „Ванастрана”.Над 50 коли разположени на „ Драглишки път” и около 250 жители на квартала бяха оградили огромната клада. След запалване на гарото в кв. „Долни край” жителите на квартала бяха организирали заря , която озари цяла Белица.
Впечатляващо беше , че християни и мюсюлмани се поздравяваха с „Простими”, „Простено да ти е „.
Всяка година на Сирни заговезни, прощалната неделя преди Великия пост, в Белица се палят огньове /гаро/. Подготовката е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна във всеки квартал на малкото градче. Обикновено подготовката трае няколко дни преди „прощалната неделя”, в която се включват най-младите и най-яките момчета.
Запалването на “гарото” в Белица е характерен обичай, свързан с вярванията, че колкото е по-голям огънят и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е по-защитена от градушки и ще бъде плодородна. С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат гарото да са силни и здрави през годината.
Преди “гарото” се извършва и обичаят „амкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости ми!“, а „Простено да ти е!“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича още Прошка.
