Горски експерти и мениджъри от България, Република Сърбия и Македония обсъждат на конференция в Кюстендил проблемът със съхненето на горите. Близо 2,5 % от горските насаждения, или 94 хиляди хектара иглолистни насаждения в България, са засегнати от заболяването „върхов корояд”, посочи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. „Проблемът се разпростира по върховете на дърветата и не признава държавни граници, а изсъхналите дървета са потенциално опасни и за възникването на горски пожари. Затова е важно с общи усилия и на съседните държави, с които имаме общи горски територии, да се подходи към разрешаването му”, посочи заместник-министър Костов.
Засегнати са главно горските територии с огромните залесявания от 60-те и 70-те години на миналия век. Голяма част от тях не са направени на подходящо място от екосистемна гледна точка. “Тези насаждения, които вече са на 40-50 години, започват да загиват масово”, посочи зам.-министърът. Те са създадени за изпълнение на определени конкретни функции, най-често с противоерозионна цел, съгласиха се експертите по време на конференцията.
Същевременно с достигане на определена възраст и предвид на все по-честите засушавания, снеголоми и други климатични въздействия, тяхната непригодност към конкретната среда изисква навременно взимане на мерки за запазване или обновяване на насажденията, посочи заместник-министър Костов. „Налага са да се подходи адаптивно към средата, като този подход е без алтернатива”, счита той. Заместник-министърът припомни, че такъв подход е предприет и в Стратегията на ЕС за горите, като в нея е заложена необходимостта от адаптиране не само на горите, но и на политиките на стопанисването и отглеждането им в контекста на глобалните климатични промени. Той подчерта, че няма еднотипни и универсални решения за проблема, доколкото условията на средата навсякъде са разнообразни, но е важно професионалната гилдия да зададе посоката и да структурира дейностите, с които да се подпомогнат естествените процеси на обновяване и за поетапно разрешаване на проблема със съхненето на създадените иглолистни насаждения от бял и черен бор в страната. Като едно възможно решение бе предложено създаване и поддържане на разновъзрастни гори, които са по-устойчиви. Бяха обсъдени и различни варианти за подмяна на непригодни видове насаждения там, където е необходимо, с други.
По време на презентациите стана ясно, че и в трите държави-участнички в конференцията се наблюдава обща тенденция на засилване на интензитета на нападенията от вредители в последните 2 години – 2014 и 2015.