Българската народна хореография-изключително изкуство
Българските народни танци са изключително красиво изкуство. Българите се славят с уменията си като танцьори. България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер. В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица (айдарово), охридско, ширто и др.
Народни танци от Пиринска етнографска област
Тази етнографска област включва административните граници на Благоевградски регион. Тя носи наименованието си от Пирин планина. На запад и юг областта граничи с Сърбия и Гърция, на изток с Родопите, а на Север с Рила и Осоговската планина. В тази област е характерно голямото разнообразие на различни тактове и ритми, на които се играят танците. Застъпени са простите, сложните неравноделни и сложните смесени (комбинирани) тактове. За отбелязване е голямото разнообразие именно на танци в сложните смесени тактове, а и това, че танци в простия 3/4 такт се срещат само тук.
Пиринската носия
Пиринската женска носия спада към саичените: риза; сая (клашник); червен, вълнен пояс; тясна, дълга престилка.Главата е забрадена с кърпа вързана отзад под косите. Краката са обути в дебели шарени чорапи и цървули. Мъжката носия е белодрешна: бяла, риза; тесни, бели гащи (дзиври); къса, мъжка дреха без ръкави(джамадан); и червен, вълнен пояс.На краката се обуват чорапи и цървули, а на главата се носи черен калпак.
Ансамбъл ,, Пирин’’
Ансамбъл „ПИРИН” е един от най-известните български фолклорни ансамбли и посланици на българското народно изкуство по света.Създаден през 1954 година с цел издирване и творческо пресъздаване на българския фолклор, за претворяване на сцената красотата на автентични фолклорни образци, както и създаване на произведения на фолклорна основа с участието на съвременни творци – композитори, музиканти, хореографи, художници, поети.
Обликът на ансамбъл ”Пирин” внушава на всеки, докоснал се до изкуството му, че фолклорът е безценното духовно съзидание на един народ, което живее и органично прониква в съвременността. Емблематични музикално – танцови творби за Ансамбъл “Пирин” са: „На мегдана”, „Тъпани”, „Тракийски триптих”, ”За свободата”, „Пролетни игри”, „Игра”, „Средногорки”, „Три моми”, „Пирински полъх” и други, по музика на Кирил Стефанов, Александър Кокарешков, Петьо Кръстев, поставени от изявени хореографи като Костадин Руйчев, Кирил Дженев, Тодор Бекирски, проф. Николай Цветков, Лилян Данчев, Кирил Апостолов, Георги Гаров и др.
“Народният танц радва сърцето, умът работи, крайниците се движат изящно. Човек се изпотява и ако се задълбочи вътре в себе си може да преживее катарзис”
За Blagoevgrad.eu, стажант: Петя Златанова