Бедствията и наводненията носят не само непосредствени загуби, но и залагат още за цялата 2015 г. Това важи особено силно в земеделието. А фактите са – преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента, пише “24 часа”. И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари.
2014 г. беше много тежка година за земеделието в България, но през 2015 г. може и да трябва да се радваме, ако е като миналата, коментира Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един.
“Ще се наложи да поизцедим технологията, което, за съжаление, няма как да не се отрази и на добивите, които залагаме – например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг”, обясни Радослав Христов. Липсата на достатъчно приходи и оборотни средства у фермерите пък неминуемо се отразява и на пазара на земеделска земя у нас. Там стопаните са основен играч, особено при наемането на ниви.
Тази година обаче има спад. Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха фермерите, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница. На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита.