И тази година, в първата събота на февруари , под красивите снежни и мраморни върхове на Пирин в село Илинденци се организира празник на боговете на виното.
За 21-ви път празникът ще обедини по уникален начин традиция и история, легенди и предания с хилядолетна давност, но и с преклонение пред даровете на земята. От снежните върхове слизат боговете на виното Сабазий, Загрей, Дионис, Бакхус и Трифон, които са боговете на фригийците, траките, гърците, римляните и християните, на различните народи, населявали благословената и слънчева, благодатна на вино земя.
С тях върви и мома Кераца, кръстена на прочутата керацуда – уникално вино от най-стария запазен сорт бяло грозде в България, което се отглежда единствено в района. Белият сорт грозде, който е сред най-древните, носи славата на Струмяни по цял свят. Близо 3000 декара са засадените лозови масиви в района, като от тях стотици са с “Керацуда”. Тя е всепризнатата царица на вината (б.а.- в превод от гръцки кераца означава господарка). Свитата на боговете и красивата Кераца са придружени от шумни вакханки и спират в местността “Валоги”, където изпълняват ритуала „Розалии” – преливат вино върху огън и според големината на пламъка се гадае дали ще бъде плодородна годината.
Лозята се заразвят и се благославя! Празникът се пренася на площада на селото, където се прави дегустация от лицензирани дегустатори и се провежда тържествена церемония по обявяване на победителите в конкурса за най-добри вина от последната реколта и коронясване на Цар на лозята, на когото се полага венец от лозови клонки и гроздове.
Край Илинденци са най-големите масиви с феномена керуцуда. ” На друго място нито гроздето, нито виното стават толкова хубави. Просто при нас почвата, югозападните склонове и силното слънце правят чудото”, твърдят винари. Няма фамилия в Илинденци, която да няма лозе и да не разчита на него за допълнителни доходи. “Нашето вино не е по-лошо от мелнишкото. Не е случайно, че българи и чужденци се редят на опашка, за да си купят от тази напитка на боговете. Но не гоним само печалбата. Като истински европейци точим по чаша-две за гостите, за да го опитат безплатно”, твърдят жителите на селото.
Виното е като млякото, трябват чисти съдове, пълна хигиена. Откъде ли не идват насам, за да търсят керацуда. Но то много лъже. Хем е пивко, хем бързо те сваля. Много е ароматно. Керацудата е най-нежното бяло грозде. А виното от него е превъзходно. Напитката е в жълт оттенък и веднага ти грабва окото. А вкусиш ли го, си изгорял. Няма отказване да края на живота ти”, редят ценителите на божественото питие.
Всички са спокойни, че никога няма да останат жадни. Дори да няма вода, вино колкото щеш… А керацудата за местните хора е по-важна от папата за Рим…, което го откриват вече български и чужди предприемачи и инвеститори.