Робството на XXI век…
Жалко или не, робството съществува и днес. Нещо повече, то се разраства и придобива все по-голям мащаб.
В тази публикация ще Ви разкажа на какво съм свидетел ежедневно, какво се случва около мен в България, както и каква е ситуацията относно съвременното робство в международен аспект.
Първо, ще започна с България и по-точно с времето, в което сме били под турско робство. Много от Вас знаят, че през този период, всеки българин е плащал т.нар. десятък. С по-прости думи, тази година от реколтата имаме 1 тон ябълки и 1 тон картофи. Идва турски бей и отнема 100 кг, от продукцията. Така е било тогава.
Сега ще Ви разкажа какво се случва днес, в наши дни. Преди да споделя, ще кажа, че все по-често чувам и срещам изрази като: “По време на турско робство бе по-добре”. Това е така, да, тогава сме плащали 10 %, сега плащаме 20 +. Двадесет плюс, тъй като е на път да бъде приет данък за депозитите. Спирам с данъците.
Време е за робството. В България, най-вероятно поради историята ни, все по-често сме свидетели на т.нар. роби. Съвременни роби. Кои са тези роби? Това са хора с много заеми. Хора, които са принудени да работят, за да връщат средства, а има и такива хора, на които три живота няма да им стигнат, за да върнат заемите си. Някои са наследствени, някои не. Бизнесът. Има случаи, в които задлъжнялост към фирмите принуждава работниците да работят без заплащане – за изчистване на стари задължения. Това автоматично ги превръща в съвременни роби. Тревожен факт е това, че хората, които бих определил като роби, се увеличават с всеки изминал ден, с много високи темпове.
Тревожен факт е също така, че не се намира механизъм или средства, с които това да бъде стопирано. Съществуват само плахи опити, които корпорациите и бизнесът не желаят, тъй като ще бъдат в техен ущърб. Визирам 10 годишната давност на задлъжнялост, както и фалит на физическо лице. Заговори се за тези механизми, но едва ли някога биха били приети.
Робите по Света. Преди всичко гета, хора при коитодори новородените се раждат в катун или мина, където от деца започват да работят. Хора, без средства за информираност, без права, каквито се полагат на всеки човек. Хора, които за прехраната си са готови да се трудят денонощно.
В обобщение бих казал, ако в миналото робите са били принуждавани със сила, в плен, то сега роби стават поради икономически причини.
Жалко, но факт.
Автор: Р, Blagoevgrad.eu Снимка: dw.de