Увеличава се броят на работещите, които не получават необходимият доход за издръжка. Нарастването на годишна база е с около 104 хил. лица и достига до около 1,81 млн. или над 2/3 от работещите. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето днес на резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за третото тримесечие на тази година.
Димитров посочи още, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през септември достига до 1320 лв.
Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, само живеещо, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство (2–ма работещи с 1 дете до 14 г.) пък достига 2376 лв.
За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 391 лв., а за един работещ от едночленно семейство с 217 лв. На тримесечна база доходът необходим за издръжка нараства с 4,1%, а на годишна база с 19,7%.
Към месец септември минималната работна заплата не покрива необходимите средства за издръжка. Те растат с по-бързи темпове, което излага хората на бедност, подчерта и Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Тя посочи, че ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата, следствие както от военния конфликт в Украйна, така и от политическата криза и несигурната бизнес среда.
Данните показват, че необходимият доход за храна и обществено хранене вече е 497,35 лв. за 1 работещо лице, което са 37,7% от общия разход. Това перо нараства с 2,8 на сто спрямо предходното тримесечие и с 24,2% на годишна база.
Ускорено нарастване през последното тримесечие се отчита при :
Мляко и млечни продукти – групата бележи тримесечен ръст с 11,7%, на годишна база с 38,4%. За годишен период нарастване при сирената е с около 5-8 лв., а при кашкавали с около 6 лв. Драстично поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека. За тримесечие е в диапазон 7-10%, а на годишна база с около 50%.
Захар и захарни изделия – с 4,5%, на годишна с 24,5%. Запазва се тенденцията на нарастване на захарта, на тримесечна база със 7,4%. На годишна база нарастването от 0,90 до 1,40 лв. ;
„Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е с 2.5% и с 22.7% на годишна база. Докато при свинско месо цените се задържат, то при мляно месо (кайма) средно увеличение е с 3.1% и на годишна база с 30%. Запазва се тенденцията на нарастване при пилешко месо – съответно с 1.6% и с над 45% на годишна база. Основания за нарастването е силният натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси. Нарастване се наблюдава и при сухите колбаси в диапазон от 2.5 до 5% на тримесечна база.
Яйца – нарастват с 44,5% на годишна база, а на тримесечна – с 15,2%;
Задържане на цените на тримесечна база се наблюдава в групата „Хляб и зърнени храни“ нарастват с 0,3% на тримесечна база, но на годишна база ръстът остава висок с 28,2%. При това, ако при разновидностите на хляба се отчита средно намаление около 10%, то при производните на хлебни изделия нарастването е значително. Така напр., закуските поскъпват с 18% на трим. база, а на годишна с около 46%. Подобна е ситуацията при „Животински и растителни масла“. Групата нараства с 1,3% на тримесечна база, на годишна – с 44%. Слънчогледовото олио отчита намаление с 2,5% на тримесечна база, но достига годишен ръст от 43,9%. В групата нарастват цените на краве масло с 5,9%, като то достига годишен ръст от 54%. Същата възходяща тенденция се наблюдава и при маргарина.
Цените на услугите в заведения за обществено хранене също бележат ръст с 5% на тримесечна база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 25,4%.
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи също ускорение с 5%, а на годишна база ръст от 17,1%. Необходимият доход за нехранителните стоки и услуги е 822,79 лв. за 1 работещо лице, а това представлява 62,3% от общия доход. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:
Електроенергия, газообразни и др. горива – тя е с най-висок дял и представлява 23% от общо разходите в групата. Нарастването е с 23,9% на тримесечна база и с 38,6% на годишна база. Забележимо е нарастването при:
природен газ за битови потребители нараства за тримесечен период с 106% и 3,6 пъти годишно;
дърва за горене с 12,2%, годишно с 74,5% ;
топлоенергия с 39% на тримесечна база и 42,7% на годишна;
електроенергия с 3,4% на годишна.
Групата на „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 6,8%. Само лекарства нарастват с 5,2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарства, които са масово употребявани, като: витамини, аспирини (ацетизал), аналгини.
Изследването за ръста на цените на малката потребителска, включваща 20 жизненоважни стоки, показва, че нарастването за едногодишен период достига до 45%. Нарастването на цените от първа необходимост имат пряко отношение към нарастването на разходите за издръжка на живота, особено за онези групи, при които покупателната способност намалява и ги води към бедност и самоограничения. Затова 56% от българското общество се ограничава и пазарува по-малко хранителни стоки, защото са много скъпи, показват данните на „Тренд“. Това е достатъчен аргумент, че в тези условия на инфлационен шок от важно значение е нарастването на реалните доходи на българските домакинства.
