47-процента от анкетираните заявяват, че вотът не е честен, а 77 %, че ще кажат “Да” на референдума.
Остават две седмици до местните избори и националния референдум, които ще се проведат на 25 октомври.
Ясни са и предварителните нагласи у гласоподавателите. Цели 39 % от българите не са на ясно с нито една проява на над 40 000 кандидати за кметове и общински съветници.
Резултатите стават ясни след направено проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 1-5 октомври сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна.
Въпреки, че местните избори са едни от малкото със силно доминиращ мажоритарен елемент, най-забелязвани от избирателите в кампанията са прояви на политическите партии – 46%, следвани от тези на местни влиятелни личности – 15%, работодатели и бизнесмени – 11%.
Основните акценти са изместени – от информиране към пряко въздействие върху избирателите.
Около една пета от участниците в проучването заявяват, че практики като помощ в натура, намаления за пазаруване, протекция от уволнение, почерпка в кварталното кафене или обещание за екскурзия, са нормални.
Съвсем очаквано, този процент нараства при по-малките населени места, където се обещават боб, леща и други хранителни, а и не само, продукти.
По отношение на обективност и честност – едва 14% оценяват изборите в България като честни. Подобни са и очакванията и за предстоящия местен вот – 17%. Делът на положителните оценки спада още повече – до 7%, сред социалните групи, на които най-често се предлагат услуги или пари срещу вот. Общо 58% заявяват намерение да участват в местните избори като мнозинството от тях са запознати с възможността за пренареждане на листите с преференция. По-малко от половината обаче планират да се възползват от нея като това са предимно високо образовани избиратели от големите градски центрове, показва проучването на „Алфа Рисърч”.
От „Алфа Рисърч” заявяват още, че ако кампанията за местните избори е приглушена, то тази за Националния референдум е почти заглушена. Над една трета от избирателите не знаят почти нищо за него, като в малките селища, сред хората с ниско образование и младежите от провинцията този дял нараства до над 50%. Мобилизацията сред потенциалните участници на референдума е обратно пропорционална на тези на местния вот – най-слабо мотивирани са възрастните, жителите на селата, ромите и симпатизантите на ДПС, а най-голяма е готовността за участие сред висшистите, средното поколение, симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и на Движение 21.
Общият извод, който се налага от националното представително проучване на „Алфа Рисърч„ е, че най-важната за политическите партии кампания, тази за местния вот, е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие. Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние. Поради това, и кампанията за Националния референдум, която по същността си е гражданска и при успех ще създаде условия за по-високо участие на хора, които не биха продали гласа си, е сериозно неглижирана от партиите. Независимо от това, ако се реализират заявените към момента намерения за гласуване и при съществуващия категоричен превес на отговора „да“, за първи път в най-новата ни история може да бъде постигната значим резултат с пряко народно волеизявление. Което само по себе си би било победа над стила за печелене на избори, налаган от партиите на настоящия местен вот.