На 24 юни църковният календар отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Денят е наричан още летен Ивановден или Еньовден.
Много българи наричат празника Еньовден (най-силният ден в годината, денят на слънцето). Според народните вярвания на този ден “слънцето играе или трепти”, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. От този ден слънцето започва бавно “да умира” и годината да клони към зимата. А набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — да има за всички болести и за “болестта без име”.
От растенията, които се събират най-силно се почита т.нар. еньовче, според народните вярвания то лекуват безплодие, прогонват зли духове и от него се прави и силна отвара за магии – любов и омраза. В някои краища е разпространен обичая – еньовска китка или венец.
Набраните билки рано сутрин се връзват с червен конец – най-често за всеки член на семейството има китка, наричат си по именно и се оставят да пренощуват на открито. Сутрин по състоянието на китката се гадае за здравето на този, комуто е наречена.
Разпространен е обичая еньовски китки и венци да се окачват на различни места из дома и така да се прави заклинание за цялата къща и семейство, като в някой села пък след отделните семейни ритуали, тревите и цветята, набрани на празника биват събрани и увити в един, голям, общ еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Венецът се пази и се използва за лекуване.
Източник: Calendar.Dir.bg
Снимка: Blagoevgrad.EU, Архив