На 1 септември според Православната църква е началото на годината.
На тази дата се чества паметта на преподобни Симеон Стълпник.
Той е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността.
Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Мощите му, положени в храм, посторен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.
По земите на българите денят на светия отшелник – покровител на орачите – е ден за начало на есенната оран.
Рано сутринта се замесват обредните пити, късове от този благословен хляб се дават и на добитъка. Петле се коли за курбан и заедно с питата се носи на нивата, ала остатъците от храната не се връщат у дома, а се заравят в земята.
Много забрани и поличби бележат деня на Симеон Стълпник.
Днес нищо не се дава назаем. От къщи нищо не се изнася, за да не „излезе“ плодородието. Огън у дома не се пали, преди да се е прибрал стопанинът, за да не пламват пожари по нивите. Стопанките не перат, за да не са празни житните класове, с вълна не се работи, че инак вълци ще нападат стадата.
А освен че можем вече да идем за орехи, в деня на свети Симеон трябва зорко да следим и кой пръв ще влезе в дома ни – ако полазникът е богат, чака ни година на благополучие.
Днес имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.