Tодор Лазаров, родом от с село Полето е каскадьор, който е участвал във филми като „Троя“, „Последният легион“, „Непобедимите“, „Херкулес“, „Марко Поло“, „Игра на тронове“ и още над 80 филма. Освен това той е треньор по джудо, но също така се занимава с развиването на благотворителна дейност, като за целта е основал фондация, която се казва „Благодаря ти“. За ролите в Холивуд , но и за магията на Симитли разказва Лазаров в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин.
Г-н Лазаров, Вие сте роден в село Полето, но от 8-ми клас живеете в София. Връщате ли се често в родното си място?
Тодор Лазаров: Аз съм израснал на село, иначе съм роден в Благоевград, но в общи линии съм си „селянче“ от село Полето. Често се връщам в родното си място, защото там си живея.
Фокус: Какво Ви носи селото като емоция?
Тодор Лазаров: Щастие около семейството, любов, мир и спокойствие.
Фокус: А с какво едно малко населено място се различава от големия град? Вие сте има възможността да пътувате доста.
Тодор Лазаров: Душа. Всяко едно село носи душа, докато в големия град стана много сиво, енергията е нагнетялна. Не е много приятно да се живее в големият град.
Фокус: Вие сте един от най-популярните български каскадьори, известен сте и в Холивуд (Hollywood). Както това се приема от хората в село Полето и как Ви посрещат? Държат ли се по-различно с Вас?
Тодор Лазаров: Чак да се държат по-различно, не бих казал. Аз съм един обикновен човек, без значение, че съм ходил и съм се снимал някъде, с някакви хора, които гледаме по телевизията, и че съм участвал в холивудски продукции. Всички се държат с мен нормално и мисля, че така трябва да се държат, защото и моето отношение е такова. А пък да не говорим, че половината село ми е рода. Моето отношение към жителите на село Полето и тяхното към мен никога не се е променяло, просто, защото винаги си е било добро.
Фокус: През последните години освен, че се занимавате активно с професията си, помагате и на много хора из цялата страна. Защо го правите?
Тодор Лазаров: Правя го, защото искам и имам нужда да помагам на някого. Това на колко хора съм помогнал, не мога да кажа.
Фокус: А всъщност как помагате?
Тодор Лазаров: Понякога срещаме хора, които са в нужда, с такива, които искат да помогнат. Друг път помагаме финансово или с храна, дрехи и много други неща. В крайна сметка, когато някой човек се обади и каже, че има нужда от помощ, ние се опитваме да се отзовем и да подадем ръка, без значение какъв е проблемът.
Фокус: За да помагате на повече хора сте основали и фондация, която се казва „Благодаря ти“. Разкажете ни повече за нея и защо избрахте това име?
Тодор Лазаров: Фондацията се казва „Благодаря ти“, защото това е най-хубавата българска дума след „мамо“. В крайна сметка, когато направиш нещо или някой направи нещо за теб, винаги казваш „Благодаря ти“. Фондацията основах преди 3 – 4 години. Идеята ми беше да направя едно приложение за телефони, което да свързва хората, които имат нужда от помощ с тези, които могат да помогнат. В последствие създадох и въпросното приложение, но то не заработи както ми се искаше. В много скоро време обаче предстои да пусна обновената версия, която се надявам да се превърне в нещо много хубаво.
Фокус: Мислите ли, че често казваме „Благодаря ти“?
Тодор Лазаров: Не мисля, но ми се иска, защото малко сме се озлобили, малко сме се „затворили в черупките си“. Но какво да правим? – ще се променим, ще се опитваме да казваме по-често „Благодаря ти“.
Фокус: Трудно ли се прави добро в България и смятате ли, че каузата „да подадеш ръка на някой“ може да се разрасне именно когато зад нея застанат успели и известни хора като Вас?
Тодор Лазаров: Много се надявам да е така. Знаете ли в България има страшно много хора, които искат да помогнат, но има и такива, които се възползват и злоупотребяват с добрината на хората. Така много хора остават излъгани и затова се надявам, че все по-малко ще има хора, които са излъгани и все повече хора, които ще помагаме – без значение дали това ще бъда аз, Вие или който ѝ да е било друг.
Фокус: Преди малко споменахте, че малките населени места, селцата, имат душа каквато липсва в големите градове. Въпреки това доста от българските села обезлюдяват. Вие какво бихте казал на младите хора – защо да се върнат на село?
Тодор Лазаров: Аз не знам дали точно трябва да се върнат на село, но определено бих им казал, че не трябва да напускат България. Проблемът в страната ни не е, че младите хора си тръгват от селата, за да се преместят в големите градове като София, Бургас, Варна и Пловдив, а че въобще напускат страната ни. Това е най-тежкото. Мисля, че младите хора трябва да обичат България преди всичко. Не мисля, че ако останат тук и се опитват да променят нещата ще е по-трудно. Смятам, че за добро трябва да оставаме в България. Дали ще сме на село или в големи град – това вече е въпрос на личен избор.
Фокус: А трудно ли е да си успял човек в България и какво Ви костваше това, което успяхте да постигнете? Какво Ви струваше успехът?
Тодор Лазаров: Струваше ми много труд, от време на време искрени мъжки сълзи. Работата ми е такава, че всичко ми костваше много контузии. Освен това често се налагаше да съм далеч от семейството, от приятелите от България.
Фокус: Какво е за Вас България?
Тодор Лазаров: За мен това е най-прекрасната държава, която може да съществува. За мен България е мястото в което съм израснал, в което ще остарея и в което ще умра.
Фокус: Да поговорим малко и за Вас в професионален план. Какво очаквате да Ви се случи през 2018 година и с какво ще зарадвате Вашите почитатели?
Тодор Лазаров: Преди всичко очаквам здраве, защото само тогава мога да постигна всичко. Чисто професионално, то имам няколко проекта, които движа и се надявам да осъществя поне един от тях до края на годината. Отделно от това сега съм в процес на подписване на договор с много голяма индийска компания, която ще ме менижира, защото много ми се иска да продуцирам и режисирам филми. Това са просто следващи стъпки в кариерата ми. Надявам се, че тези неща ще се случат в средата или края на годината.
Фокус: Ако трябва да се върнем малко назад, то през годините коя е била ролята, която най-много Ви е харесала?
Тодор Лазаров: Във филмите ли?
Фокус: Във филмите.
Тодор Лазаров: Всяка една роля има своето очарование и не мога да избра коя ми е най-любима. Може би едно от любимите ми участие беше във филмът „Троя“, защото тогава за пръв път имах възможността да играя с големи холивудски актьори. Тогава може би изпитах най-голямата си тръпка.
Фокус: През последните години наблюдаваме възраждане на българското кино. Според Вас има ли то бъдеще и да очакваме ли скоро някой наш филм с награда „Оскар“?
Тодор Лазаров: Много се надявам, защото имаме много млади и талантливи режисьори, актьори и оператори. Така, че много се надявам да видим български филм дори със статуетка. Сигурен съм, че това ще стане и то в близкото бъдеще, надяваме се.
Фокус: Ако трябва да опишете с няколко думи Симитли и вашето село Полето, то как ще ги опишете?
Тодор Лазаров: Чист въздух, планини, страхотни хора, добри, моето детство.
Фокус: Какво бихте казали на хората – как и защо трябва да правят добро?
Тодор Лазаров: Това е въпрос на чувство, а не на това да кажеш на някой да прави добро. Ако почувства необходимост да помогне, то нека го направи. Ако не иска, тогава по-добре да не прави нищо.
Фокус: Тоест трябва да правим всичко със сърце?
Тодор Лазаров: Точно така. Винаги и само.
