Почти всеки приема интернет за даденост. Нещо повече, дори ООН тази година постанови, че достъпът до мрежата е фундаментално право.
Но зад фейсбука, отварянето на сайтове, пускате на пощата, гледане на видеоклипове в Youtube и всякакъв вид дейности, които се извършват в интернет, стои една комбинация от 4 числа – например 193.105.148.8.
Това е уникалният адрес, с който всяко устройство – компютър, таблет или смартфон, “влиза” в интернет. По подобен начин зад буквения текст на всеки сайт стои подобна комбинация от цифри.
Адресите са ключова част от протокола за интернет свързаност IPv4 (Internet protocol version 4, бел. ред. – Интернет протокол, версия 4), с който се осъществява комуникацията в мрежата.
Но тези адреси вече се изчерпват. Когато в началото на 80-те години е създаван IPv4, никой не е очаквал, че ще има такъв бум на потребителите в мрежата. В него адресите са около 4,3 млрд. броя, което навремето е изглеждало ужасно много. Но днес с почти 2 млрд. интернет потребители и много повече свързани устройства числата са на привършване.
Според RIPE, организацията, която раздава адресите в мрежата, в момента са свободни по-малко от 5% от адресите в IPv4, като през 2012 г. броят им ще се изчерпа.
Какво да се прави? Решението е просто и съществува отдавна. Това е новият протокол за интернет връзка IPv6, който разполага с много по-голямо адресно пространство. При него адресите са с комбинация от цифри и букви, като броят им е невероятните 340 индецилиона. За справка – 1 индецилион е единица с 36 нули. Както се казва, всяка песъчинка може да има свой адрес.
Въпреки че протоколът съществува от десетилетия, въвеждането му все още се точи въпреки проблемите, които забавянето създава на компаниите.
За да решат недостига с адреси и да не влизат в допълнителни разходи, компаниите използват т.нар. маскиране на адреси. По този начин няколко реални IPv4 адреса се използват едновременно от повече компютри в локалните мрежи, като с тях те излизат в интернет.
“Това добавя натоварване при големите доставчици на интернет, защото те трябва да “маскират” много адреси. Добавяйки потребители, компаниите трябва постоянно да увеличават своята хардуерна мощ”, обяснява Петър Рахнев, консултант “Технологични услуги” за Югоизточна Европа в “Хюлет-Пакард”.
На една организация излиза много по-изгодно, вместо постоянно да налива пари в хардуер, изцяло да премине на IPv6, казва Рахнев.
Но миграцията към новия протокол не е нещо, което ще стане за два дни. Тя трябва да се планира, а проблемът е, че българският корпоративен сектор няма навика да използва консултанти, а решава нещата на парче или разчита на собствените си екипи, вместо да търси услугите на външни специалисти.
Няма опасност някой да остане без интернет, защото доставчикът му не е мигрирал, категоричен е Рахнев. Това е процес, който върви доста отдавна и крайният потребител не би трябвало да се притеснява, а просто да го очаква, казва той.
Източник: Труд