Бизнесът иска образованието да произвежда кадри съобразно пазарното търсене, но засега в българските училища не се намира пресечна точка на търсенето и предлагането. Според зам.-ректора на Югозападния университет в Благоевград доц. Папакочев обаче инициативата за това трябва да се поеме именно от бизнеса. Те трябва да кажат на университетите какво им е нужно, за да могат висшите училища да обучават кадри, които после да се реализират бързо на пазара на труда. Този е един от акцентите от дискусията, организирана с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“: „Образователната реформа в контекста на бизнес средата и пазара на труда“. Форумът с широко представителство от научните, професионалните и бизнес средите се състоя в Американския университет в Благоевград.
Лидерът на НДСВ, евродепутатът д-р Антония Първанова представи идеята да се издигне в образователен приоритет за България кауза „Дигитална нация“. Ако децата се насочват още от първите учебни класове да се образоват, да им се създават интереси в тази област, може в не толкова далечно бъдеще да се създаде нов специализиран човешки потенциал, който да се реализира в България. Специалистите в тази област не са толкова закрепостени към работни места и могат да останат в родината си, а да работят по поръчки от цял свят. България няма с какво много да се изяви пред Европа. Туризмът ни достига предела си, а в компютърния бранш и сега недостигът на кадри в България е от няколко хиляди души, а заплащането е много над средното за страната. За да станем дигитална нация обаче е нужно такъв образователен приоритет да се заложи още сега и в основата си образователната система да е подчинена на него.
На кръглата маса Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт „Отворено общество“ изтъкна, че излизащите от университетите се реализират на пазара на труда до 5 години след завършване и само 1/4 от тях напускат страната. Почти всеки завършил стартира обаче от позицията на продавач. 46% си намират работа, отговаряща на квалификацията, 50% остават на позиции, за които не се изисква висше образование. За много от завършилите няма достатъчно работни позиции. Път за подобряване на това положение е промяна на структурата на образование като се изследват нагласите и очакванията на учениците от горните класове, да се въведе професионално образование и то да се насочи спрямо изискванията на пазара на труда.
Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че Агенцията по заетостта, заедно с бизнеса трябва да изработят професионални стандарти, който да се обвържат с образованието и по-бързо да се въведе дуалната система, при която учениците завършват и с професия, която може да им осигури приемливи доходи оше на старта. Според д-р Първанова трябва да се изработи дълга визия за това каква нация искаме да бъдем . Образователната система да се ориентира към креативността и да постави нуждите на детето и младежа в центъра, а да не се ръководи само от оценяване на грешките. Само така може да се стимулира амбицията и предприемчивостта. Даниел Кадик, регионален директор на фондация „Фридрих Науман“ предложи да се показват повече добри модели и да се пречупят през българската действителност. Той също наблегна на предимствата на дуалната система на обучение.
Участниците във форума от страна на родителските НПО наблегнаха на повече свобода на избора в образованието и на това, че държавните образователните стандарти трябва да се разчупят, така че да се избегне унифицирането на децата.
Участниците от Министерството на образованието изтъкнаха, че всички промени в системата на обучение се подлагат на дискусии преди да се вземе решение. А някои от идеите и предложенията, обсъдени на кръглата маса в Благоевград, ще бъдат подложени на по-широко обсъждане.
Снимки: НДСВ
Госпожа, титлата си оставете на трупчета, Толкова години в парламента (лъжеинсттитуцията). Вече и “р” ви е много, да не говорим за Д-р. Само една година е достатъчна за да се загубите в лабиринта на всяка професия,