Християнският свят отбелязва Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син – Исус Христос.
Православните християни честват Рождество наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник.
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.
Според Евангелието на Лука малко преди раждането на Исус майка Му Мария заедно със съпруга си – дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята – в границите й тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.
В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят.
На Коледа семейството отново се събира, но за разлика от Бъдни вечер похапва и блажно. Обредната трапеза включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. Вярващите ходят на църква, където има празнична рождественска служба.
Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш – ще се сбъдне.
Коледните празници продължават до Стефановден – 27 декември. През тези дни не трябва да се работи.
Именници на Коледа са Христо, Ицо, Ичо, Христина, Кристина, Кристиян, Божан, Божанка, Божин, Божил
