На 26 и 28 юли стотината жители на село Каменица се готвят да отпразнуват най-големия празник на селото, посветен на св. великомъченик Пантелеймон.
На 26 юли от 18 часа на едноименния параклис ще се отслужат три курбана, а за настроението на миряните и гостите ще свири оркестър от зурни, само ден след това – на 28 юли, ще се състои съборът в селото с празнична програма и народно веселие.
“Това е най-големият празник на селото ни” – казва кметският наместник Асен Митрев.
“Откакто се помня, параклисът на св. Пантелеймон ни събира, за да отдадем почит на светеца, но и за да се повеселим заедно. Селото ни е малко, в него живеят 112 жители, от които само две семейства млади, но заедно обновихме параклиса, изградихме пейки, заедно сме в добро и в лошо. Сега се опитваме да помагаме на повечето възрастни хора да се сдобият с отопление, решен е проблемът с напояването на градинките на хората, но за жалост има проблеми с питейната вода, която инвестиция е малко по-голяма и се надявам със съдействието на кмета на община Струмяни Емил Илиев да можем скоро да решим и този проблем, възползвайки се от средствата по оперативните програми. Искрено се надявам да можем заедно да вдигаме стандарта на живот и на малките селца, като нашето Каменица, за да ги възраждаме” – сподели още кметският наставник.
Празникът на св. великомъченик Пантелеймон е на 27 юли, когато през 305 година е неговата светла кончина. Той е роден в гр. Никодимия и бил наречен Пантолеон, което значи “Лъв във всичко”. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи “всемилостив”. Учил при знаменития лекар Ефросин и след като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството.
През целия си живот светецът се грижел за бедните, лекувал болните и правел чудеса. Заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения – горен с огън, хвърлян на дивите зверове, търкалян в бъчви с пирони отвътре, но винаги ставало чудо и той оставал жив. Накрая войниците на императора го посекли с меч през 305 г. От тялото му вместо кръв потекло мляко, а дървото, за което бил вързан, се разлистило и дало плод.
Приема се, че денят е много подходящ за тръгване на път, за пътуване и от тази вяра празникът е познат като „Пантелей пътник”. Вярва се, че на този ден прелетните птички се събират и се приготвят за дълъг път до топлите страни. Наричат празника oще „Панталей”, „Паталей”, „Църна Паталея”, „Воден Панталей”. Навсякъде той се счита за „тежък”, „лош”, „хаталия” и се почита „за патило”, „за лихо”, т. е. за лошо.
Много характерно за народния култ към св. Панталей е представата за него, като за по-малък брат на св. Илия и покровител на летните бури, стихии, пороища и наводнения. Оттук е едно от наименованията му – „Воден Панталей”. Жените месят и раздават обредни пити в чест на светеца и го молят да ги предпази от наводнения и бури. В съответствие с агиографската характеристика на св. Панталеймон като лечител към манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, през ІХ в. били създадени медицински школи и лечебници.