Върховния касационен съд (ВКС) върна на Военно-апелативния съд за ново разглеждане делото за причиняването на смъртта на Ангел Димитров – Чората, съобщиха от съда. С Решение № 436/11.03.2016 г., постановено по наказателно дело № 1094/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени Решение № 064/12.11.2010 г. по въззивно наказателно дело от общ характер (в.н.о.х.д.) № 05/2010 г. на Военно-апелативния съд и върна делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано след решение на Върховния касационен съд, с което е отменено по реда на възобновяването решението от 09.06.2011 г. по наказателно дело № 54/2011 г. на ВКС. Възобновяването е инициирано по искане на главния прокурор на Република България след решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитрови и други срещу България”, с което са констатирани нарушения по чл. 2 (право на живот) и чл. 3 (забрана на изтезанията) от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Софийският военен съд с присъда от 02.10.2008 г. признава подсъдимите Писов, Иванов, Механджийски, Граховски и Калинков за виновни в това, че на 10.11.2005 г. в гр. Благоевград в съучастие като извършители и като лица от състава на полицията при изпълнение на службата си умишлено умъртвили Ангел Димитров и осъжда Писов на 18 години лишаване от свобода, Иванов, Механджийски, Граховски и Калинков – на по 16 години лишаване от свобода. С отменения днес от ВКС акт на Военно-апелативния съд присъдата е изменена, като е намален размерът на наказанията – на подсъдимия Писов – на 9 години лишаване от свобода, на подсъдимите Иванов, Механджийски, Граховски и Калинков – на по 8 години лишаване от свобода.
Според съдебния състав на ВКС основателно е искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е отказал да уважи искането да назначи експертиза, за да бъдат отстранени противоречията между двете групи вещи лица, дали различно заключение за причината за смъртта на Ангел Димитров. Според едната група причината е черепно-мозъчна травма и руптура на аортата – причина, заради която подсъдимите отговарят, а според другата – позиционна асфикция. ВКС приема, че отказът на Военно-апелативния съд е неудачно мотивиран и не съответства на процесуалните възможности и задължение по силата на чл. 13 и чл. 107 от НПК да направи всичко възможно за изясняване на обективната истина. Предвид новите задачи, на които следва да има отговор, е имал не само право, но и задължение да допусне повторна експертиза.
В мотивите си върховните съдии пишат:
„Противоречието е между две групи компетентни специалисти в областта на медицината и отстраняването на това противоречие е възможно само от също такива специалисти. Решаването на въпроса за причините за настъпване на смъртта е основен въпрос, който следва да бъде решен по делото и от отговора на който зависи решаването на другите съществени въпроси – дали има извършено престъпление, подсъдимите автори ли са и каква следва да бъде правната квалификация. Противоречието е могло да се отстрани само по пътя на специалните знания, каквито съдът не притежава”. При новото разглеждане на делото трябва да бъде назначена повторна експертиза, да се назначат не по-малко от седем членове, като специалистите да бъдат от медицински заведения, различни от тези, в които работят участвалите при изготвяне на представените вече в различните фази на наказателното производство експертизи.
Според тричленния състав на ВКС във връзка с установяване на обективната истина съдът е длъжен да вземе предвид и да обсъди всички доказателствени източници, в които се съдържат данни за поведението на подсъдимите. Да се обсъдят действията им дали са в съответствие с предписаните в нормативната база правомощия, когато изпълняват задължения във връзка с провеждането на полицейска операция и при задържане на лица. „Установяването на причината за смъртта е в пряка зависимост от поведението на подсъдимите и затова не могат да се пренебрегват обстоятелства и да се определят като неотносими данните за установени нарушения при изпълнение на професионалните им задължения” – категорични са върховните съдии.
