На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел – ревностни разпространители на християнството, изтърпяли много страдания и гонения и са наречени “първовърховнипрестолници и вселенски учители”.
Петър, беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа.
Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая. В народния календар Петровден се свързва с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали специално на нивите, градините, бустаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.
С Петровден завършвал и петровденския пост. По традиция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жените не работели. Ходели на празнична литургия в църквата. Носели ябълки и обредните питки, кулаци, които свещеникът освещавал преди да ги раздадат на роднини и съседи. Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни.
В много селища на Петровден се правел общоселски курбан в памет на светеца. Най-често той бил съпътстван с тържествен молебен за здраве и благополучие.
Имен ден празнуват: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
