ЛУДОСТТА НА СТРАСТТА ИЛИ КАРНАВАЛНИЯТ СПЕКТАКЪЛ „СИМИТЛИЯ – ДРЕВНАТА ЗЕМЯ НА КУКЕРИТЕ”
Няма подобен спектакъл. Нережисиран. Без сценарий. Без сюжет.
Всяка година. По същото време. Около Васильовден. На стадиона.
Участниците – десетки кукерски групи от община Симитли и десетки – от цялата страна, та дори и от Македония. Хиляди – маскирани. Хиляди – в характерните носии. Хиляди – на стадиона. Хиляди – на трибуните.
Всяка година си казвам: Какво пък, все едно и също.
И всяка година – след десетките часове като водеща зад микрофона, си тръгвам щастлива. Че съм била част от този огромен, невероятен, пъстър, усмихнат, народен театър.
Тази година.
14-и фестивал. 14 януари 2017.
Студ. Снежна покривка на стадиона. Бяло. Чисто.
Спектакълът на кукерите започва рано, при минусови температури.
Но вече има и най-заклетите фенове – стотина зрители в публиката, които, сигурна съм, като мен „издържаха“ от началото до края.
Сърце не трае!
Заприижда народ. Стадионът се пълни от двете страни с възторжена публика.
Вярна на традицията. Обичаща традицията.
Заприиждат групите.
Те пък изпълват терена със звънци, хлопки, зурни и тъпани. При входа е най-шарено, като на панаир. Оркестрите се смесват. Участниците се подреждат и подготвят за своя спектакъл. Но „артистите“ играят. Спектакълът им е започнал отдавна.
„Попът“ ръси и пее.
Освещава шествието на младоженците и кумовете, мечки и мечкари, старци, цигани, арапи, танцови формации, знаменосци, кукери, бабугери, Царицата на розата, Райна княгиня…
Всяка група „нахлува“ на сцената със своята шарения, характерност, усмихнатост.
Групите от Симитли.
Винаги, винаги нахъсани за „битка“ и за първото място. Макар и от една община, много различни.
Брежани – с уникалните костюми от горски мъх. Крупник – с огромните по височина бабугери. Черниче, Полето и Полена – с красивите и стари обреди. Симитли и неговият квартал „Ораново“ – с всичко – персонажи, обреди и танци.
Тази година, обаче, групите си приличаха по своите водачи – кметовете на селата, до един – с красиви национални костюми. А един от тях – кметът на Черниче гордо развя огромно и красиво българско знаме.
Кметът на общината Апостол Апостолов, „виновникът“ за този празник, е от първата – до последната минута на стадиона. И попове го ръсят, и мечки го борят, и обувките му лъскат, и ръка му целуват, и го черпят с ловджийска супа, и го даряват с хляб и го благославят.
Заслужено.„Ако не е той, няма да го има този празник“ – казват участниците, които искат да му целуват ръка, но той ги блъска и…се радва. И се гордее с добрата организация на екипа. И малко е притеснен, защото по здравословни причини отсъства „моторът“ на организацията на фестивала – Виолета Айкова.
На нея, на секретаря на община Симитли, на моята дългогодишна и скъпа приятелка, посветих наградата ми като водеща – с надежда, че през 2018 ще бъде, както винаги, вдъхновител на фестивала.
3000 участници. 27 групи.
Стотици персонажи.
Между тях тримесечното бебе от квартал „Ораново“.
Влюбени до лудост в този театър, в групите участват малки и големи, бебета и старци. Тук е момче от Симитли, който преди броени дни се е върнал от Пирогов след преживяна катастрофа и дълга битка между живота и смъртта. Прегърнах и огромния, плачещ млад мъж от Ораново, който скърби за починалата си майка, но и за това, че от мъка не е могъл да облече костюма си…не е могъл…
В поредица от каруци, водени от магарета, кукерите на Струмско демонстрират стари занаяти – ковачи, тъкачи… Дресирани кучета, кокошки и други домашни любимци „присъстват“ в много от групите.
Стадионът оживява. Той е театър. От народа. И за народа.
Групите от Ямбол „заорават“ годината и я засяват с благословия: – „Е-е-е-еийййййййййй, народееее! Колкото са зрънца във нивята – толкоз здраве във къщята!“
Най-темпераментното хоро – „селското“ разтриса земята под чевръстите танцьори от село Жабокрът, Кюстендилско.
По 150 кг звънци носи всеки кукер от гр. Земен, Пернишко.
Кукерите от Карлово пък носят аромата на българска роза, а хлопките им – по 90 на участник.
Шарен, пъстър, усмихнат фестивал. И слънцето изгря.
А когато се скри, новият стадион светна с модерно осветление – за ритуала награждаване.
Отличиха най-красивите кукери, маски, танцьори, мечки и мечета, групи от общината и страната.
Някои ликуваха, други – не толкова.
Но наградите в случая са незначителна подробност.
Защото всички си тръгват с купа. И с онова незаменимо усещане, че правиш своя живот и живота на другите по-добър, по-човечен, по-усмихнат.
Фестивалът „Симитлия – древната земя на кукерите“ 2017 приключи!
Да живее фестивалът!
Да живее Симитли!
Да живее България!
Снежана Стоименова
